четвъртък, 31 август 2017 г.

Тя - Част 12 - Плати й с емоции

Фотограф: Павел Вълчев

Лежеше в тревата и слушаше вятъра. Беше със затворени очи, ала виждаше всичко. Косите й – с цвят на тъмна ръжда, бяха разпилени върху пожълтялата земя и обрамчваха лицето. Мечтаеше. Бледата кожа прозираше. Сякаш синееше, недокосната от лятното слънце и изпита от есенния студ. Валеше дъжд. Леко се просмукваше в дрехите и щипеше. Нежно докосване с дъх на меланхолия.

Не, тя няма нужда да те вижда. Нито пък да те докосва или чува. Достатъчно й е да знае, че те има, за да те обича. И като курва за усещания, вместо да съблича дрехите си, тя разголи душата си. Да чувства е достатъчно. Плати й с емоции.

Забрави ли я вече? Тя не е. В мислите си разговаря всеки ден с теб. Отново сте в малката й тъмна стая, а синият екран наблюдава телата ви. Не се докосват, ала нейното крещи за твоето, без да го иска на всяка цена. И точно това е красивото в случая. Една вечна игра в която печалбата е нещото от което в действителност бяга. Защото ако достигне финалът не знае какво има отвъд. Така че, не. Тя няма нужда от ръцете ти. Нито от устните или погледа ти. Има нужда само от думи, глас и още емоции.