Разговор със себе си
14:06:00
Усмивки, усмивки, усмивки... През тях прозира сивото. Треперя. От страх. От гняв. От глад. Омраза. Съвкупност от всичко отрицателно. Раздиращи чувства, добре прикрити от нищото. Болест. Умиращ човек, излязъл да се порадва последно на слънцето. Това ли е щастието? Непосредствено преди смъртта, една първа и последна истинска усмивка? Семейство. Илюзия, създадена от глупав мечтател. Всеки се ражда сам и си умира сам. Разправят, че неправедните отивали в ада. Че какъв по – голям ад от този на земята? Нека бъда богохулник, но вярвам. Вярвам, че по – голямо наказание от това да бъдеш тук, сред живите мъртви, няма. На всякъде зомбита. Живеят по чужда команда. Не защото искат, а защото знаят че трябва. Някой, много, много отдавна им бил казал, че живота е хубав. Лъжец! Живота е загуба на време. Но защо пък да не си погубим времето заедно? Глупости! Винаги си сам, защото така трябва да е. Даже когато не си, пак си сам. Всеки се интересува само от себе си. Твърдят че се интересуват от теб, обаче – лъжа! Още една – поредната от милиарди изречени. Сълзи. Колко струват? Искам да си купя малко. Завиждам на плачещите. Само богатите могат да си позволят да поплачат. Все още имат какво да оплакват.
И тогава разбираш, че е спряло да
ти пука. Или пък ти пука толкова много, че чак вече не ти пука (мисли в
следствие на други мисли, които вече забравих). Реално погледнато, защо да ти
пука? Какво получаваш от всичкото това пукане, освен добре опънати нерви? С три
думи – не ти трябва!
Напоследък (от
как се помня) хората постоянно се опитват да ми обяснят как мисленето ми било
хаотично и не ме разбират. Tell
me something I don’t know (с ироничен глас). Очевидно много разсъждават
над хаоса в главата ми. Нито един обаче не се е замислил, кога съм се молила да
бъда разбирана? Никой не може да разбере никого. Не защото не иска. Защото не
може. Човек се бил раждал с дарбата да разбира. Не си спомням кой луд,
средновековен учен го изтърсил, обаче съм убедена, че го учих по психология. Или
по негово време хората са били по – извисени морално и духовно или той е
някакво паранормало явление, щом твърди че може да разбира околните. Понеже днес
никой не разбира никого. Дори и себе си, въпреки че е достатъчно нагъл лъжец за да твърди
обратното.
Атанас Буров
развива една много приятна теория за „Господин Газът“, разглеждайки го като
Азът. Много е важно да обърнем внимание на пълния член. Според нея всеки гледа
само него – гъзът. И си мисли че е Газът. Обаче е просто гъз. Сега ще обясня и
символиката на „ът“. Ти си индивид. Аз съм индивид. Но сред всички индивиди на
този свят някои успяват да се изградят и като личности. Тогава се слага и той –
членът (съвсем наясно съм с двойното значение на последната дума). Сто процента
поне ½ от хората прочели словоизлиянието ми кършат нервно пръсти в момента и се
опитват да убедят сами себе си колко не съм права. И с вас съм съгласна. Погледнато
през розовите очилца които носите света изглежда много по – различен от този
който описвам. Рано или късно се пръскат, обаче. Стават на малки прозрачни
кристалчета и не остава и следа от цветното. Вика му се реалност. Знаете ли, аз
не съм песимист. И оптимист не съм. Просто съм рано прогледнала. И аз като вас
се усмихвам. Смея се на смешното. А и над тъжното добре се забавлявам.
Знаеш ли, мога
да бъда всякаква. Мога да бъда дразнеща, мразеща, саркастична и груба. Мога да бъда потайна, прикрита,
мистична, измамница, мога да бъда и открита, нежна, романтична, ранима и чиста.
Мога да бъда и себе си. Ти каква ме искаш? Аз съм съвкупност от множество
взаимно изключващи се елементи, които при взаимодействието си образуват мен.
Могат да съществуват по отделно и пак да бъда себе си. Незавършена. Ти каква ме
искаш? Аз съм съчетание от грях, поквара и святост. Аз съм и мелодия и
демонични звуци. В мен се побират и рая и ада. Ще те възпламеня и вледеня
едновременно. Ще те боли, но ще молиш за още. Ще избягаш и пак ще се върнеш…
Или поне ще си спомняш. И ще искаш. Ще помниш. Ти каква ме искаш? А искаш ли
ме? Коя съм аз? И кой си ти? Ти ли питаш или аз? Аз съм нищо. Аз съм всичко.
Всичко което нямаш и искаш.. Не искаш… Искаш… Да имаш. Искаш. Или не искаш?
Колебание. Това съм аз. Мистерия. Ти кой си? И каква ме искаш? Да те излъжа ли?
Мога. Или поне ще опитам. Но мога да бъда и себе си. Различна. Обаче аз. Цяла.
Завършена. Ти каква ме искаш?
Камък. Обаче
пулсиращ. Дишащ. И топъл. Това съм аз. А ти какво си, попитах? Въпрос. И още
един. Към мен или към теб са отправени. Светът е странен. Но е такъв какъвто е.
Кръгъл. Побиращ всичко възможно в себе си. Такава съм. Като света. А ти какъв
си? И каква ме искаш? Ще ме промениш ли? Ами света? Ще успееш ли? Знам.
Отговори. С не.
2 коментара
Каренина, съветвам те да стоиш далеч от жп гари! Т'ва е за диагноза, ша знайш! Да не те закопчеят също внимавай. На какви антидепресанти си?
ОтговорИзтриванеНа блогърски, напоследък. Добре си излива хейта тук. ;D И ако ще правим сравнения - предпочитам Тачър ;)
ОтговорИзтриване