Кои са най-тежките наследства на българския преход към демокрация
19:39:00
Българският преход към демокрация и пазарна икономика още
срещан като Преходът или Преход към политически плурализъм и пазарна икономка е
обозначение за историческото развитие на България след Ноемврийския пленум на
ЦК на БКП от 10.11.1989 г.
Истината е, че в България има демокрация много преди
старта на познатия ни Преход. Всъщност преходите към демокрация са два. Единият
успешен – преди издигането на социализма и един, който все още не е завършил.
Нека погледнем в малко по-далечното минало – 1878 г.,
България отново се появява на европейската карта. Макар вече отърсила се от
Османското владичество в българският държавно – политически живот, част от
тежкото наследство на отхвърленото робство си остава и до днес.
На 10.02.1879 г. в Търново започва работа Учредително
събрание, което трябва да приеме основните принципи за изграждането на новата
българска Конституция – форма на държавно устройство и основен закон.
„Либералните“ идеи надделяват, като духът на „разумен консерватизъм“ бива
отхвърлен напълно, а подписаната на 16.04.1879 г. Търновска конституция става
една от най-демократичните в Европа. През периодът 1879 – 1880 – 1881 г. на
власт са Правителствата на Драган Цанков и Петко Каравелов. Именно тогава е
приет и най-демократичният закон, предоставящ неограничени права на гражданите
– да избират и да бъдат избирани. Особено внимание се отделя и на армията –
става най-силната на Балканите. Разбира се не липсват и трудности, но след
скъсване на Конституцията, тридневна война със Сърбия, Съединението и два
държавни преврата, България процъфтява и
и далеч изпреварва другите европейски държави, а в икономически план 19 и
началото на 20 век са „златното“ време на българското развитие.
След обявяването на България за независима от Турция
държава през 1908 г., тя преминава през общо четири войни, две национални
катастрофи и още много политически и икономически раздори.
През десетилетието изминало от рухването на тоталитарната
система в България, българското общество се изменя коренно. С каквито и
особености да се характеризира политиката на отделните български правителства,
изразяващи интересите на различни, често полярни политически сили в страната,
насоката на развитие е една – преход към демократично общество и пазарна
икономика.
България споделя съдбата на другите държави в Източна
Европа – в края на осемдесетте години се срива и българският социализъм по
съветски модел. Но регионалните специфики продължават да играят роля в прехода
на България към демокрация и пазарна икономика. Основният проблем е българската
неподготвеност за промените. Не случайно България е известна като
„най-послушният“ съветски сателит. Това означава, че българските политици и
голяма част от обществото не са мислели за смяна на системата, предпочитали са
да се примиряват с просъветския режим. Тодор Живков се е опитвал да търгива с
тази българска особеност, но когато идва времето на промените България се
оказва в много по-тежко положение от другите източноевропейски държави, а
икономическата и политическата близост със Съветския съюз се превръщат в пречка
по нейният нов път.
През втората половина на осемдесетте години дълго
натрупваните проблеми в различни сфери създават сериозна обща криза – нараства
българският вътрешен дълг, натрупан и изразходван от социалистическото
правителство, въвежда се режим на тока поради ограничените енергийни доставки
от СССР по времето на Андропов; от българският пазар изчезват основни
хранителни стоки, а въведената купонна система усложнява още повече нещата.
Националната „кръгла маса“ в която участват представители
на БКП, БЗНС, СДС и двама безпартийни депутати провежда своите заседания от
средата на януари до края на март 1990 г. На нея се обсъждат въпросите за
промените в политическата и икономическата система и се стига до споразумения
за промени в Конституцията, за приемане на закон за политическите партии, за
демократизация на държавните институции, за възстановяване на частната
собственост, за провеждане на приватизация и въвеждане на пазарните механизми в
стопанската дейност, за гарантиране на човешките права, за свикване на Велико
народно събрание и други. Уточнени са и необходимите изборни документи.
По времето на управлението на БСП в страната пламва
масово недоволство, започват студентски окупационни стачки, срещу президента
Петър Младенов е организирана силна кампания и той е принуден да подаде
оставка. В страната царят размирици и на власт идва СДС. При тях също няма
голям успех. Положението в страната само се влошава.
С преструктурирането на политическото пространство СДС се
оказва в опозиция ( правителството на Любен Беров ) това поражда центробежни
течения в коалицията и довежда до разделение на парламентарната група от която
се формират нови групи в Народното събрание. Шестте опита на СДС да предизвика
парламентарни избори, чрез гласуване на Вот на недоверие на министър –
председателя или на цялото правителство не дават положителен резултат.
Парламентарният натиск се съпътства с организиране на различни протестни прояви
в столицата. Някои от тези протестни действия са насочени и срещу президента на
републиката ( митинги, гладни стачки, палаткови лагери пред президенството,
оставка на вицепрезидента Блага Димитрова и други ).
В началото на юни 1994 г. се провежда 41 Конгрес на БСП,
който приема нов Устав и избира нови ръководни органи. За председател на Висшия
съвет на БСП е избран Жан Виденов (лидер на партията от декември 1991 г.)
Правителството на Жан Виденов разработва програма за
масова приватизация, но не провежда очакваната структурна реформа в
икономиката. Без видим резултат са и усилията му в борбата с престъпността, за
снижаване на инфлацията и оздравяване на финансовата система. То не
предотвратява и големия износ на зърно през лятото на 1995 г., което довежда до
остра зърнена криза в страната.
Откриването на голям брой търговски банки с държавни
средства, отпускането на не гарантирани кредити, рефинансирането на губещи
държавни предприятия, даването на високи лихви на вложителите и
неконтролираният износ на капитали в чужбина, довеждат през 1996 г. до много
банкови фалити и рязко увеличаване на бюджетния дефицит. Същевременно
най-големите длъжници на тези банки стават кредитни милионери. Спестяванията на
хиляди българи са погълнати от така наречените финансови пирамиди.
Изпълнителната власт дава гаранции за депозитите на гражданите от фалиралите
държавни банки, но това още повече засилва финансовата несигурност в държавата.
Кабинетът на Жан Виденов е принуден да приеме програма за
закриване или изолиране на губещите държавни предприятия, но поради
възникналите спорове относно списъка на тези предприятия, изпълнението на
програмата е блокирано. Проблеми възникват и осигуряването на хляба на
населението, в същото време инфлацията нараства неудържимо, а жизненото равнище
на хората рязко спада. От друга страна България трябва да погасява вноските си
по външния дълг, който през 1995 – 1996 г. е около 2 милиарда долара.
Така през 1996 г. България изпада в дълбока икономическа,
социална и финансова криза, която дава отпечатък върху резултатите на
проведените на 27.10 и 03.11. 1996 г. президентски избори, спечелени убедително
от кандидата на СДС – Петър Стоянов. Вицепрезидент става Тодор Кавалджиев.
На извънреден конгрес на БСП, Жан Виденов обявява своето
решение да подаде оставка като лидер на партията и министър – председател. За
председател на ВС на БСП е избран Георги Първанов, а за бъдещ премиер е
номиниран вътрешният министър Николай Добрев.
В началото на 1997 г. възниква остро недоволство от
неумението на правителството на БСП да намери решение на сложните икономически,
политически и социални проблеми. На 10.01 СДС организира политическа
демонстрация пред Парламента завършила с нахлуване в сградата на Народното събрание.
В следващите дни в столицата и в други градове на страната се провеждат
всекидневни мирни протести, които заставят ръководството на БСП да се откаже от
получения мандат да състави ново правителство. На 04.02. е постигнато съгласие
между политическите сили за разпускане на парламента и провеждане на предсрочни
избори.
На 01.07. 1997 г. кабинетът въвежда Валутен съвет (борд),
като фиксира българския лев към германската марка. Това внася стабилност във
финансовата система и спомага за отпускане на нужните за страната заеми от МВФ
и Световната банка.
С разнопосочни обществени нагласи са посрещнати реформите
в областта на образованието, културата и здравеопазването. Поради ниските
заплати и пенсии, високата безработица и слабата покупателна способност на населението,
критично е и отношението към социалната политика на правителството, което поема
тежката цена на прехода.
На 05.07.1999 г. е извършена деноминация на българския
лев и съотношението му с германската марка става едно към едно.
Към края на 2009 г. се наблюдават следните процеси:
Държавният външен дълг е стопен
от 180% от БВП през 1991 г. до 20% от БВП през 2009 г. Този спад е съпътстван
от увеличение на Частния външен дълг, несъществуващ през комунизма, и
възлизайки на около 89% от общия външен дълг на България за 2008 г.
Запазва се тенденцията
започнала през 1995 г. външно търговският баланс да е отрицателен. През 2009 г.
той възлиза сумарно на приблизително минус 100 милиарда лева, но за разлика от
1990 г. в края на разглеждания период дълговете на страната са редовно
обслужвани.
Преживяват се две големи
дефлации на лева – през 1991 г., когато на 01.02. чрез „ударна“ терапия цените
се либерализират в ситуация, когато институционалната реформа и приватизацията
се развиват много бавно, и през 1997 г. когато българският лев силно губи
своята стойност, стигайки до 3000 лева за долар, преди да бъде прикачен към
германската марка. През 2009 г. България все още е най-бедната държава в ЕС със
средна работна заплата 300 €.
Населението на България се стопява с 1,8 милиона души. По
официални данни от близо 9 милиона през 1989 г. до 7 милиона 204 хиляди 687
души за юли 2009 г. Настъпващата през осемдесетте демографска криза не бива
овладяна, раждаемостта намалява драстично, обяснявани със старх поради несигурността
от събитията.
Здравеопазването се влошава според фактора – средна
продължителност на живота 70 години - за мъжете е сравнително висока,
равнявайки се на средните нива за ЕС. След седемдесетте продължителността на
живота се понижава леко за да спадне рязко в началото на деветдесетте години.
Въпреки че към края на 1999 г. повечето от населението е възвърнато,
продължителността на живота е по-ниска от тази през седемдесетте години и е
много по-ниска от тази в ЕС и източноевропейските страни.
Според световната здравна организация за 1997 г. България
се нарежда на 92 място по резултати на лечението и на 102 място, като се
включват факторите – ефективност на разходите и качество на образованието.
Образованието
също търпи качествен спад, като последствие от макроикономическите и обществени
процеси. Жизненият стандарт и качеството на живота са по-ниски от средните за
света, например България има по-нисък индекс за човешкото развитие (0.840 от
все още социалистическа Куба – 0.863). Стандартът на живот на практика се
понижава. През деветдесетте години номиналният БВП на глава от населението се
понижава от 25 място в света през 1988
г., България заема 77 място 21 години по-късно.
Броят на психичните заболявания се увеличава
неравномерно. Само до 2003 г. са регистрирани 800 000 приема на хора с
психични проблеми. Едва 8% от обществото успява да запази социалния си статус.
6% са се изкачили социално, а 86% от хората са загубили социалния си статус,
т.е. те са загубили сигурността си, мястото си в обществото, чувството на
удовлетворение и значимост.
Традиционна ценност като скромността се заменя с
пробивност, докато през 1988 г. за младите хора водещи са били трудолюбието,
интелигентността и скромността, през 2009 г. в тези три ценности скромността е
заменена с пробивност. Обедняването на населението кара хората да мислят само
за първичните си нужди. Над 80% от българите продължават да живеят с усещането
за несправедлив социален характер на прехода. Междучовешките отношения се
променят коренно. От една страна високо се оценява самостоятелността в живота,
а друга спокойствието и времето за общуване намалява.
Появилите се в началото на деветдесетте години на 20 век
силови групировки ВИС, СИК и появата на така наречените „мутри“ са символ за
началото на организираната престъпност. България е първата страна в ЕС със
спрени присъединителни фондове (през октомври 2008 г.) заради корупция и слаба
администрация. Заедно с Румъния (според Transpareucy International) заемат
първо място по корупция в ЕС. Значително повишение на пострадали от ПТП заради
смяната на вида транспорт (от обществен на автотранспорт) и неадекватната
стратегия за изграждане на необходимостта да посрещне нарасналия автопоток
инфраструктура (над 4 пъти повече от 1989 г.)
В държавно – политически обществен план старата
среднопартийна политическа система е успешно заменена със система на
политически плурализъм. До 2009 г. се сменят 12 правителства: десет политически
правителства (с участието на девет политически партии) и две служебни.
Членуваме в ЕС и НАТО, пътуваме безвизово в страните от Шенгенската зона.
Според Ричард Ран България прахосва годините до 1997 г. в
политически хаос. Според други обаче нещата в България си вървят точно по план
– планът Ран – ът.
ПС: В случай че сте ме взели за мазохист, правейки такова изследване - това е рефератът ми по "права и демокрация". Като се замисля, може и да съм, избирайки си тази тема... :D
1 коментара
Поздрави за реферата! По-скоро имаш заложби на боец отколкото на мазохист...
ОтговорИзтриване