Приказка за Блещукай и цветния прозорец

0:11:00





На точно един паралел междугалактическо разстояние живееше малкото – голямо прекрасниче със заострени ушички и чипо носленце. Планетата му бе голяма колкото цялата розова галактика с всичките й блещукащи в лилавеещо, оранжеви неща. С други думи, бе голяма колкото крило на колибри с вълча опашка, обагрена в червено мастило, добито от жабогущерови дактили. Абе много голяма беше. Та един ден, както си подскачаше весело по пътя на крак и две четвърти се натъкна на нещо невиждано. Посрита го малко с най – дясното си краченце, а то полетя метър напред. После тупна разтворено като ветрило и не мръдна повече. Малкото – голямо прекрасниче със заострени учички и чипо носленце, на галено Магапазучинце Шайнин Кроу или още по – кратичко Блещукай, се приближи. Наведе се. Помириса го. А онова не мърда. Лежи като умряло. Блещукай се притесни. На тази планета всичко бе живо. Вдигна го то от прозрачно – непрозрачната, мека земя и реши да го разгледа. Беше малко и дебело, състоящо се от две плътни плоскости, а между тях имаше още много плоскости, обаче тънки колкото косъм. Върху всичките имаше нарисувани някакви ченгелчета и тук – там картинки. Какво интересно нещо беше това. И от къде ли беше дошло? Блещукай пъхна нещото под светещата си мишничка и реши да го закара при Ревънспарк – многоликия магьосник. Той винаги знаеше отговора на всичко. А дори когато не знаеше, питаше своята некристална почти сферичка Блинки и тя му попълваше незнанията.
-          Рейвънспарк? – изправи се Блещукай пред изумрудената говореща къщичка. – имам въпросченце малко с препинателен знак. Ако те няма, след две минути ще дойда пак.
Вратата се отвори, а от вътре се показа рошавата глава на многоликия магьосник.
-          Блещукай, малко прекрасниче. Открило си знанието. Книга държиш в ръцете си. Това е посланието. 


П.С: Клипчето бе изнамерено от Тери и... Оф, направо да отиваме към основното. Трябва да й прочетете БЛОГА!

You Might Also Like

6 коментара

  1. сякаш съм се навряла в стомашно-чревната система на лилав еднорог хранещ се с дъги, шоколадови мъфини поръсени с кокосови пръчици и ванилов прах! Казвам го в положителния смисъл!! ^^

    Много благодаря за рекламата! <333
    П.С. Обичам зелените ти „дзъркели”

    ОтговорИзтриване
  2. Ох, бе, прекрасниче такова! Страхотно е! Трябва да го продължиш, защото ИСКАМ ОЩЕ! ^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ирка, чакам да ме фрасне по главата музата и действам :)))

      Изтриване
    2. Еми да дойдем да помогнем с "фрасването", ако трябва :P (ама колко съм услужлива само...)

      Изтриване
  3. Това наистина е прекрасен малък разказ с поука :) Или пък басня в проза? Вдъхновена си от Малкият принц, нали?

    ОтговорИзтриване

Всичко за мен

Моята снимка
Ани, Анита, Кроули или едно необикновено момиче, което носи солен въздух в косите си. Музика, цвят, емоция, хаос, който създава - това е тя. Не я поглеждай в очите, ако не можеш да плуваш, особено срещу течението. Диша, за да пише и пише, за да диша, откакто познава буквите. Отраснала е с Кант и Шопенхауер в едната ръка и сестрите Бронте и Джейн Остин в другата. Колекционира стари книги, от които черпи вяра и мъдрост. Интересува се от източни учения, философия и квантова физика. Мечтае да обиколи Индия, да учи от някой гуру и да управлява йога център. Но всичко с времето си. Сега е увлечена от модата и напук на земните цветове дори понякога застава пред обектива. Момиче изключение. Овен, какво да я правиш?