За магарето, алкохола и намеците

Не разбирам от намеци. И като цяло аз от нищо не разбирам. Обаче любовта я умея. Толкова много се обичам, че не мога да се понасям. Като се погледна в огледалото и ми идва да си посегна. Особено сутрин. С бръснарско ножче. Към вените. После пия кафе и вече всичко е наред. Животът пак е красив, птичките пеят, навън вали сняг, а е 35 градуса и се припичам на плажа под лунното слънце. Чакам си изгрева, нали.

Имам си корона. Ама тя и Принцеса Парцалеса си има, така чееее... Така че аз съм царкиня. Понеже ми звучи по – глупаво от царица, а аз съм глупаво момиче. Не искам да се правя на нещо което не съм.

Приятелите ми ме обожават. Днес Парцалесата и Тереза, след като обърнахме в нас две бутилки вино, слушахме ъдърграунд БГ рап и се възхищавахме на величини катооо... Забравих им имената. Както и да е, казаха ми, че ме обичат, защото винаги съм готова да предложа чисти чорапи, когато краката ви миришат. А ако големият пръст на десния ви крак е решил да подиша чист въздух, аз отново съм готова с радост да ви обуя, преливайки от съпричастност и нежност към вашите крака. Общо – взето, чорапи за всички имам аз. И освен това, ако сте си намуили някоя колосална глупост, по – добър съучастник от мен няма да намерите. Аз не само, че ще се навия веднага да съдействам с каквото мога, ами ще се включа и със свежи идеи, как да направим още по – грандиозна простотията. На това съм царкиня аз. На простотията. Все прости работи правя. Позволявам си да изпитвам някакви емоции, дето не им е работа да ги чувствам. Едни пеперуди, едно чудо, ритници в стомаха, несигурност, страх, куршум в главата от упор... И ми казаха, че никога няма да стана известна, защото си нямам цици да показвам. Но пък мога да си мърдам ушите. Дали ще ми потръгне, а? Вие как мислите? Във фейсбука не събирам по много лайкове и страдам. Сърцето ми кърви, а душата стене. Ама това е само защото още не съм ви помахала чаровно с ухо, знам аз.

Нервна съм. Дишам тежко, а в гърдите ми рипа ли рипа с копитца малкото ма... Сърцето, да, сърцето си имам предид. Като се замисля, наистина може и магаре да е. Или някой катър да са ми пробутали. Скопен и то, не че има разлика при катърите, дали са с топки или без. Така си мисля, понеже нали ви казвам, че рипа, а онова пулсиращото го загубих някъде по пътищата и не ми дадоха ново в замяна. Пробутаха ми тая цвилеща твар, дето иска да ми потроши и ребрата и гърдите и мозъка и всичко. Поне за мозъка няма да страдам много. Той не ми работи правилно и без това.

А моята приятелка щала да направи в четвъртък първата крачка към създаването на деца. Викам си браво, поне някоя от нас да прави секс. А тя ми вика не. Запознанство! Ама право е момичето. Вярно че от запознанството тръгват нещата. То пък като се позамислиш малко, хората право ни казват, че сме задръстени. Кому е нужно вече познанство и такива ми ти отживелици. Давай направо да се мятаме, а за имената по – късно ще му мислим. И то ако остане време. Ама не, не мога аз така. Нали съм глупава, та все момчета с акъл си търся. Да се уча. И видиш ли, акъла ми с акъл, ако са с по – малко акъл от моя, шансове никакви. Проблема е, че такива с мозък и да не са герои от някой роман не останаха. Ама намерих аз. И едни чудесии, едни пеперуди ви разправям... И то в моя стомах. В моя! Белким и в неговия да бяха се завъдили малко. 

Аре, да се почерпите с нещо красиво и умно, в сучай че сте имали търпението да изчетете тая глупост по - горе ;)