Вибрации

„Нищо не съществува, освен празно пространство и ние – а ние, не сме нищо повече от една мисъл” – Марк Твен.

Енигма. Това е животът. Вселената е едно пулсиращо Плацебо. Мисъл. Съществуване. Аз съществувам само защото някой друг ме е измислил. „За съществуването на Вселената е необходимо на преден етап в нея да се появят наблюдатели.” (Дикс) Какво означава времето? В това измерват живота си глупаците. Време. Дума на която са приписвани какви ли не качества, а нито едно от тях не е вярно. Време. Нищо. Има ли единица с която би могъл да измериш мисъл? Всички сме блуждаеща енергия, вибрации, които придобиват форма, когато някой поиска да я види. И си я измисля. Някой друг те моделира, точно такъв, какъвто иска да бъдеш. Извиква те в съзнанието си и вече може да те докосне. Съществуваме само когато биваме виждани. Затвори очи. Мен вече ме няма. Отново съм вибрация и съм навсякъде където искам да бъда. Едновременно. Начало. Край. Не е ли едно и също? Не съществува начало. И край също няма. Има единствено всепоглъщащо нищо, което всъщност е всичко. Аз ти вдъхнах живот, чрез фантазия, а ти ми отнемаш дъха с липса на такава. Няма минало. Има само спомен за миналото.

Елементрарните частици могат да се държат и като частици и като вълна. Ако един електрон бъде изстрелян към бариера с два процепа, бидейки вълна той ще премине и през двата, а като частица се оказва на две места едновременно. Щом аз съм изградена от елементарни частици, а те са в основата на всичко, защо твърдиш, че аз съм само тук? Не съм. Аз съм в мислите ти, но съм и в нечии други. И се материализирам там където бъда извикана. Единственото време в което кванти се проявават като частици, е когато ние ги наблюдаваме. Тоест времето е плод на нашата собствена фантазия. Пореден опит да поставим необяснимото в рамка. А ракми в действителност няма. Всичко е такова, каквото искаш да бъде. Добро? Лошо? Ти избираш. Сам определяш дали да живееш или да съществуваш, след като вече някой ти е дал плътност. А плътността гние, докато енергията ти е вечна. Атомите не могат да съществуват като ясно дефинирани, локализирани обекти, докато някой не ги погледне. А аз съм атом. Погледни ме. И ме докосни.

Съзнанието представлява избор на алтернативи при квантово измерване. Едва когато изборът е направен, възниква определена картина на протичащото. Докато изборът не е направен, съществува единствено квантовата картина с присъщата й множественост на алтернативи. Какво съм аз ли? Аз съм съвкупност от твоите лични желания, а ти си плътен образ на моите собствени. Точно такъв, каквото съм те извикала в мислите си. Съзнанието влиае на реалността. То определя как ще живееш. Единственият фактор си ти. Ти чертаеш, ти превръщаш мисълта в материя. В твоя собствен свят ти си Създателя, а аз съм Създател в моя. В етерното пространтсво, мисълта е реалност, а физическото тяло – невидимо. Ние живеем във Вселена на безкрайни възможности, но само докато не ги осъзнаем. С всяка мисъл, вдъхваш живот на нова възможност. Аз те обичам, защото ти така искаш. Това е твоят избор, не е мой. Защото аз съм твоя измислица и не съществувам такава каквато ме виждаш, никъде другаде освен в твоята глава. Но аз съм и навсякъде другаде. Същата и едновременно, съвършено различна, защото аз също създавам и съм точно такава каквато искам да бъда. А аз искам да бъда всичко. И съм при всекиго във форма в която той ме е извикал и ми е вдъхнал живот в друга плътност. Ние съществуваме, защото не съществуваме. Ние сме всичко, защото сме нищо. Дилектика. Основоположник на всяка наука и краят на всяка такава. Какво е човекът ли? Съвкупност от хиляди противоречия събрани в едно съзнание.

Аз съм ти и ти си аз. Мисъл.