ТРЯБВА ЛИ ЕДНОПОЛОВИТЕ ДВОЙКИ ДА СЕ ЖЕНЯТ И ДА ОСИНОВЯВАТ ДЕЦА?
20:02:00
ТРЯБВА
ЛИ ЕДНОПОЛОВИТЕ ДВОЙКИ ДА СЕ ЖЕНЯТ И ДА ОСИНОВЯВАТ ДЕЦА?
Притеснен мъж стои пред вратата на
болничната стая и чака. Не след дълго доктора излиза отвън и застава пред мъжа.
Още преди медицинското лице да каже и дума, притесненият му се нахвърля с въпроси.
-
Е,
докторе? Как е тя? А дето ни? Момче или момиче е?
-
Ох,
аман от тесногръди идиоти – казва докторът – то като порастне само ще си
избере!
Преди време, това ми беше един от
любимите вицове. А днес? Днес това ми е един от най – големите страхове.
Темата, която ще разглеждам е
относно еднополовите бракове и имат ли право гей двойките да отглеждат деца. Целта
на дискурсивния анализ е да се установи, могат ли ЛГБТИ да бъдат качествени
родители и дали това пряко или косвено може да увреди детето? Двете медии които
избрах за целта са „NOVA
тв” с предаването на Любен Дилов – син „Удавете водещия”, еп. 09, сезон 03,
2012г. с темата „За или против бракът между гей двойките и трябва ли те да
осиновяват деца” http://play.novatv.bg/programi/stantsiya-nova/288425?autostart=true и статията на в. Капитал „Моите двама
татковци – могат ли хомосексуалните двойки да бъдат добри родители” от 05 май,
2006г. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2006/05/05/260582_moite_dvama_tatkovci/
Човечеството се занимава със
сексуалността още от античността. Двете люлки на античната култура, а именно
Древен Египет и Древна Елада са имали доста различни мнения по въпроса и докато
при първите сексуалното поведение и на двата пола бива ограничавано от
социалните порядки и религията, при вторите, мъжете са имали пълна свобода по
отношение на своята сексуална ориентация и полов живот, без оглед на възраст и
социално положение. В Египет хомосексуалността е била считана за отклонение от
нормата. В „Книгата на мъртвите” е описано, че онези, които са имали полов контакт
с хора от техния пол са били изправяни срещу своите съдници в отвъдния свят. От
друга страна в Гърция, хомосексуалността не само, че не е била считана за
прегрешение и за неморална, а нещо повече. Педерастията е била израз на престиж
в обществото и модел на поведение поставен дори от религията. Най – върховния
бог на Олимп, Зевз Гръмоотвержеца е бил
бисексуален и се превръща в орел за да вземе своя възлюбен Ганимед при себе си.
Аполон и Зефир, богът на западния вятър били влюбени в необикновено красивия
син на спартанския цар Амикъл и Диомеда – Хиацинт, който изгубил живота си
заради тяхното съперничество. Дори Херкулес извършвал своите подвизи по – лесно
пред погледа на своя възлюбен Йолаос.
Друг интересен факт е, че голотата
изобщо не се възприемала като признак на сексуалност. Истината е, че както в
Египет, така и в Древна Гърция, голото тяло е било нещо съвсем нормално. При
египтяните тя е била част от човешкия бит и не е била възприемана в сексуален
контекст. Рисунките в гробниците свидетелстват, че децата са ходели голи, както
и момичетата, ангажирани със сервирането и забавлението на гостите по време на
пир. И мъжете, и жените са събличали дрехите си когато работата им го е
изисквала. Женската голота е била символ на красотата и плодовитостта. При
гърците, голотата отново е възприемана като нещо нормално в обществото. Древногръцките атлети са
участвали в турнири напълно голи (думата гимнастика произлиза от гимнос – гол).
За разлика от Египет обаче, въплъщението на човешката красота е бил младият
мъж. С възходът на християнството, обаче идва и забраната на педерастичните
отношения, а голотата започва да се възприема като нещо срамно и обидно Богу,
тъй като били част от античната, езическа култура.
Днес, макар и нагазили в
Глобализацията, християнските догми и порядки са дълбоко залегнали в нашите
възприятия. Въпреки, че вече опасност да те изгорят на клада заради това, че си
гей няма, на хомосексуалистите в съвременното общество се гледа с по – друго
око. Днес всеки се бори да изрази своята уникалност и сякаш това да си гей се
превърна в тренд. Организират се гейпаради, въведе се трети пол, защото видиш
ли, някой не може да си избере мъж ли му се иска да бъде, жена ли, по
телевизията излизат разни Кончити, за които подозирам, че всъщност брадата по
лицата им е израз на любов към толкиновите джуджета. Всички крещят аз съм гей с
такава гордост, с каквато аз бих изкрещяла, ако се сдобия с бялата дантелена
рокля на цветя от Джамбатиста Вали. Само че не бих организирала парад по
случая. Може би малко соаре... Всичко това не ви ли понамирисва на дадаизъм? Но
да не се откланям от темата. Всеки има право да бъде такъв какъвто си ще, да
обича когото си желае и да прави секс както си поиска. Обаче дори и в
Античността, когато да си гей също е било модерно, а аналният секс се е ползвал
като противозачатъчно средство, та предрасъдъци и към него липсвали, еднополови
бракове не е имало. И макар, че Зевз е бил влюбен в Ганимед, Алкмена е родила
Херкулес. И си го е отгледала пак тя. Така че, редно ли е ЛГБТИ да се намесват
в брачната институция и още повече, трябва ли те да могат да осиновяват деца,
при положение, че толкова много хетеро двойки също искат да станат приемни
семейства, доста преди тях? Именно този въпрос обсъжда и Любен Дилов – син в
студиото на „Станция Нова”, предаването „Удави водещия” през 2012г., където Румяна
Маринова, Андрей Слабаков и Август Попов кръстосваха шпаги с Дилов. Маринова
изразява силна загриженост към това, как би се отразило еднополово
попечителство над детето, при положение, че това е напълно противоестествено.
За нея това би бил един социален експеримент с невинно същество. Ако трябва да
сме обективни, една гей двойка в някои ситуации би била много по – добър избор
от едно хетеро семейство без никаква центостна система. Но от друга страна,
дори и вътре в еднополовото семейство нещата да стоят прекрасно, заляга
въпросът как всичко това би рефлектирало върху детето извън дома? В Америка, в
някои от щатите е разрешено попечителството от еднополови двойки и проблемът с
това към кого как да се обръща детето е решен с термините „папи” и „деди”. Обаче
на всички е известно, че децата са доста по – жестоки от възрастните в някои
отношения. Дали съучениците му няма да му се подиграват, когато разберат, че си
има две майки или двама бащи? И дали ще издържи психически на напрежението, то
да бъде подложено на тормоз, за който то няма вина? Никой не си избира
родителите, казват. Така е. Дори осиновителите си нямаш право да си избереш
сам. Те избират теб. Говори се за правата на хомосексуалистите, а не се
споменава и дума за правата на детето относно избора.
В статията на вестник „Капитал”,
„Моите двама татковци”, провокирана от желанието на Дим Дуков да си осинови
дете през 2006г. се изказват доста противоречиви мнения по въпроса. „Мисля, че хомосексуалистите не трябва да имат деца“, казва
Веселин Петров. Той не мисли, че гейовете не са ненормални, просто според него
детето ще има за пример нещо противоестествено. „А и представи си какво ще му
бъде, като тръгне на детска градина и види, че децата там имат майка и баща, а
не две майки или двама бащи. То ще е шокирано, ще се асоциализира и ще стане
зле нататък“. Реално, хомоориентирани деца се раждат и при хетеро двойки, така
че със сигурност не е гаранция, че при гей двойка, те ще си отгледат също гей.
Но при децата, възпитанието е по модела на подръжанието. Тоест, вероятността,
то да бъде гей, не се ли повишава? А това от своя страна спира репродуктивния
процес при хората.
В същата статия се обсъжда
и случая на Калина и Ана (имената са сменени), където двете отглеждат
шестгодишният син на едната. Казват, че сексуалната им ориентация не е тайна,
но не парадират с нея. Детето им все още не знае, че хората имат различна
сексуална ориентация. „Забелязвам, че той страда, когато другите хлапета си
говорят за случки, които са преживели с бащите си, казва Ана, но не мисля, че
това е болка за умиране... Всъщност той никога не е виждал баща си, няма база
за сравнение.“
След като месеци
наред през 2013г. се представяше напудрената картина на еднополовте бракове,
Вашингтон пост накрая публикува писмо от Томи Валентин, който предупреждава
пропонентите на осиновяването от хомосексуалисти: „ Детето не е стока, която си
пожелаваш, като кола или къща. Въпреки споразуменията за „отворено осиновяване”
с неговата биологична майка, осиновеното дете е лишено от уникалното и
незаменимо влияние на присъствието на майка и баща в живота му.”
Три дни по – късно „Таймс”
публикува самоанализиращата статия от Франк Литвгут, гей, който отглежда две
осиновени деца заедно с партньора си мъж, под заглавието „Неправилният израз
отглеждане без майка”. ”Да бъдеш дете „без майка” в условията на отворено
осиновяване не е толкова просто колкото изглежда, защото майката, която го е
родила идва и си тръгва от живота на нашите деца. И когато не е физически там,
тя все още присъства (както знаем от много вече пораснали осиновени) в мечтите,
фантазиите, желанията и притесненията”.
Въпреки
че самотното родителство и развода винаги са се възприемали като разбит идеал
за женените мама и татко, еднополовото отглеждане на деца се представя като
нещо нормално. Ако промяната на възприемането на отглеждането от еднополови
двойки е основана на естествени, органични процеси на културална приспособимост
би било добре. Но вместо това възгледите на хората се изменят принудително,
чрез движението за легализиране на еднополови бракове, неотдавна приети с
декрет от Върховния съд.
„Нормализацията“
изисква един вид мълчание от множество страни в живота на едно дете. Загубеният
биологичен родител на детето трябва да стои на страна или да изчезне, за да
може двама хомосексуалисти да играят ролята на родители. Разширеното семейство
трябва да избягва натрапчиви въпроси и не трябва да показва никакво
неодобрение, чрез мимики и жестове. Училищата и обществените сдружения трябва
да омаловажат честванията на бащинство или майчинство (дори да се анулира „Деня
на бащата” и „Деня на майката” и да се замени с „Ден на родителя”). Медиите
трябва да се ангажират в масивна пропагандна кампания, пълна с Disney продукции
с участието на майки лесбийки, за да се потушат всички възражения или
тревоги. Никой не трябва да оспорва твърдението на гей родителите си, че всичко
се прави от любов.
Дали
мълчанието на толкова много от заобикалящите детето страни ще заличат чувството
на загуба? Не. Детето все още чувства загубата, но се учи да премълчава това,
защото загубата му се е превърнала в табу, място на репресии, а не място на
изцеление и възстановяване. Злоупотребата се завърта в един порочен кръг.
Робърт Оскар Лопес, който е отгледан от хомосексуални
родители твърди, че повечето деца като него се борят с проблеми със сексуалната
си идентичност, възстановяване след емоционално насилие, борба с наркоманията
или са толкова наранени от детството си, че им липсва стабилността да
застанат публично и да устоят на яростната атака от все по – тоталитарното гей
лоби, което отказва да признае, че има проблем.
Проучване на Марк Регнър, публикувано през 2012г., насочи за
кратко вниманието към възрастни, които се борят с последствия, причинени от
спорното детство при гей родители. В следващите месеци след публикацията
на Регнър, Дон Стефанович, жена от Канада, която е била отгледана от нейния
баща гей и Робърт Оскар Лопес
едва успяват да проведат публичен разговор за техните борби, защото ЛГБТИ
веднага пренасочват вниманието към дебати, които имат ползи за тях: правото да
сключват брак, фактът, че те са способни да „обичат” децата си, както и
мнението им, че са били „тормозени” от Регнър. „За много деца от
еднополовите двойки това е познат опит: броят ни само когато правим така, че
гейовете да изглеждат добре. В противен случай трябва да мълчим” – коментира
Лопес.
Да се върнем отново на „Удави водещия”, където Андрей
Слабаков изразява своето безпокойство, че гей двойките са потенциални педофили.
Това свое притеснение той обосновава именно с думата „педераст”. И тъй като не
смятам да бъда куче пазач, ще обясня подробно терминът.
Всъщност, педерастията е била вид
чиракуване и думата далеч не е означавала това, което ние, децата на
постсъвремието разбираме. Това е вид хомосексуално отношение, при което единият
партнцьор е зрял мъж, а другият юноша. Терминът е използван още в Древна
Гърция, идващ от думите педос (paidos)
– момче и ерастеа (erastea)
– копнеж и далеч не е бил обиден. Педерастията представлява обществена норма в
множество древни и средновековни култури, като Древна Гърция, Древен Рим,
Япония, Китай, Малайзия и др. Това обаче не е педофилия. Юношата задължително е
трябвало да е половосъзрял и можел да бъде въвлечен в подобно отношение
единствено с негово съгласие. В някои дорийски полиси в Древна Елада като Спарта, Крит и Тива педерастичните връзки имали характер
на наставничество. Те били контролирани и уредени от държавата, както доказва
наличието на закони в тази област. Също така са били одобрявани и от религиозните
институции, тъй като присъствали в древногръцката религия.
Исторически и митографски сведения
сочат, че връзката трябвало да бъде одобрена от бащата на момчето. Ксенофонт, например, пише в своя труд "Симпозиум": "Един благороден любовник
не бива да крие нищо, което касае момчето, от бащата му". Момчетата
встъпвали във връзка с мъж веднага щом навлезели в полова зрялост. Функцията на
педерастичните връзки е била да се въведе младежът в обществото на зрелите мъже
и да бъде запознат с поведението и отговорностите на възрастните. За тази цел
се очаквало любовникът (erastes – вдъхновител) да напътства любимия си (eromenos
– слушател), да уреди и заплати за образованието му, да му предостави
необходимите церемониални дарове при навършване на пълнолетие. Връзката между
двамата трябвало да се основава на взаимна любов и желание (за разлика от
връзката между мъж и жена), на редовни сексуални отношения, както и на сходните
политическите интереси на двете фамилии. Връзките били изцяло открити и
публични, и имали свое значение за социалниян статус на партньорите. Те ставали
част от биографията на човека. Така например, спартанските историци винаги
упоменавали, кой на кого е бил слушател и на кого - вдъхновител.
За семейството на младежа отношенията
му с влиятелен възрастен мъж била от особено значение, тъй като предоставяла
важни обществени връзки. По тази причина момчетата с много обожатели често
сменяли любовниците си, като след сключване на брак, запазвали близки контакти
с всички бивши партньори. Също така се е смятало, че армия от любовници е
непобедима, какъвто бил Свещеният отряд на Тива, съставен от 150 войни, всеки
подпомаган от своя колесничар – любовник, тъй като любовниците се пазят
взаимно.
Разгледано по този начин, мъжът
отгледан и възпитан от мъж във всяко едно отношение ражда величие. Тоест,
функцията на жената отново бива сведена единствено до репродуктивността и ще
разгневим феминистките. Но реално, щом в люлката на античността, педерастията е
била нещо толкова нормално и дори формиращо, защо днес би трябвало да
представлява проблем двама мъже да отгледат дете?
В Египет обаче, другата велика нация
от която черпим историческите си знания за целия свят, сексът
и възпроизвеждането са били взаимосвързани. Боговете са били достатъчно земни,
за да се съвокупляват. Мин – богът на плодовитостта – е бил изобразяван с
еректирал член в египетското изкуство. Върховният бог Ра е създал бога на
въздуха Шу и неговата сестра и жена - богинята на влагата Тефнут - онанирайки.
С тяхната поява възникват мъжкото и женското начало - диференциацията като
процес на творението – и сексът като средство за продължаване на живота.
Всичко,
за което се е смятало, че подпомага фертилността, е било включено в
погребалните ритуали – към мумиите на мъжете са прикрепвани изкуствени полови
членове, а на жените са поставяни изкуствени зърна. Считало се е, че по този
начин починалите ще могат да се съвокупляват и след смъртта.
От друга страна, изневярата е
била абсолютно неприемлива, независимо
дали е сторена от мъж или от жена. Жените, извършили прелюбодеяние, са били
принудени да се разведат със съпрузите си, но са запазвали определени права за
издръжка от страна на своите бивши съпрузи. Те също така са имали право да се
разведат в случай, че уличат съпрузите си в изневяра.
В Египет сексът е бил считан за аспект от живота от изцяло лично
естество и управляващата администрация нито е проявявала интерес, нито се е
месила на хората.
Та на какво мнение съм аз, след като дори изторията е
противоречива?
ИЗТОЧНИЦИ:
-
The Times
-
Старогръцки легенди и митове
-
Ксенофорт „Симпозиум”
-
Wikipedia
0 коментара