"Тя" - част някоя си. "Обвивки"

Тя. Тя и нейните сълзи. Дори стените вече миришат на сол. Тапетите са подути от влагата. Вали. Трети ден. Вратата на терасата е широко отворена, така че северният вятър свободно нахлува в стаята и носи студ. Но то си е студено и без това.

Бездуховност. Това е точната дума. Луташ се между хора – призраци. Безцелни и безсмислени в своето простичко съществувание, усложнено сякаш нарочно от тях самите за да му придадат някаква лична значимост. Усещане за съществуване, но не и за живот. А живеещите остават в страни. Търсят. Знание. Любов? Любов. И щастие. Но то се постига само осъзнато. Вярваш в нещо неистинско и то се материализира както Смърт от книгите на Пратчет. Ръси мъдрости, които се губят в пространството и остават неразбрани от хората. Хора. Същества. Бесзмислени, безпътни, дишащи просто за да дишат.

Лица. Фалшиви и изтъркани. Никой не носи своя образ. Харесва нечий чужд и копира нещо което не е. И хората се влюбват в обвивка която представлява вътрещност някой друг. Незабелязан. Крадец на мисли и души. Някой нагло се пресяга през теб и повтаря твоите думи, които дори не разбира. Фалш и суета обгърнати в мек сатен. Откраднат. От някой чужд.

Дихание. Едва доловим умиращ стон, гаснещ в пространството. Дихание. Последно.