Сега!

1:13:00



Всичко е една безтегловна неопределеност. Съществуваш само и единствено в този момент на „сега”. В следващия вече е друго „сега”, а миналото е мъртво. Дефакто ти никога не си бил, това което си бил преди малко, защото живееш само в това сегашното „сега”, а отминалото си остава погребано, сякаш никога не е съществувало. Ние не живеем в бъдещето. Нито в миналото, нито пък в настоящето. Аз съм жива точно сега, в момента в който поемам тази глъдка въздух, пишейки точно тази сричка от последната дума. При издишването вече е друго „сега”. И аз съм мъртва. И преродена. Казаха ми, че „сега” всъщност се придвижва в „после” и „утре”. После е в настоящето. Утре е в бъдещето. А мен не ме интересуват те. Единственото което е важно точно в този миг в който съм жива в момента е сегашното „сега”. Сегашното „сега” е предималкошното „след малко”.  Но то вече е мъртво. Няма време. То не съществува. Човек от страх го е измислил и ни е поставил в рамка. Рамкира страховете си.
„Все си в бъдещето. Което води до сега”. Това ми казаха. Не съм съгласна. Не вярвам във времето. Няма бъдеще. Часовниците лъжат. Те са измисени от някой, който го е страх от незнанието.  А ние никога нищо не знаем. Аз съществувам точно тук и точно такава каквато съм в момента. Преди малко ме е нямало. И след малко няма да ме има, защото ще съм друга. Нищо не се движи. За да се движи нещо, значи непременно трябва да има и време. А то няма. Нещото е умряло вече. Няма как да се придвижи. Вече е друго и съвършено различно.
До преди да започнете да ме четете вашите мисли са били едни. В процеса на прехвърляне на редовете, обаче, дори и мнението ви да е различно от моето, моите собствени мисли са залегнали в главите ви. И това ви прави много по-различни от това което сте били, преди да попаднете на този текст. Тоест, нищо не се е придвижило, а се е родило нещо ново, което не е като предишното.
Няма и минало. То е нещо съществувало в определен момент и безвъзвратно изгубено в следващия. Ако сте изживяли някога нещо, изживяло го е вашето предишно, мъртво аз, а него го няма. Споменът не е минало. Той е просто там – нещо загубено няма как да твърдим, че все още го има. А за да има минало, значи нещото все още съществува и ние можем да се върнем при него. А това не е вярно. Значи няма минало, а само изгубено и спомен за това изгубено. Според мен, термините са неточни с цел да ми поставят времева рамка.
Когато добавиш нещо ново у себе си, ти се променяш целия. Надграждайки се прераждаш. Прераждаш се с едно знание повече. Във всеки миг ти си нов и различен. Прероден. Аз не съм съществувала такава каквато съм в момента, а старото аз също не съществува вече. Значи самата аз не съществувам. А за да не съществувам аз, значи няма и време, защото то е измислено от хората.  Няма как да съм само тук, при положение, че аз съм изградена от атоми, а те се виждат само когато поискаме да ги видим. Тоест мен ме няма, до момента в който някой не поиска да ме има, защото е имал нужда от мен, точно такава каквато ме е повикал при себе си. А в действителност, аз съм навсякъде. Защо ми е време, което да ме ограничава в някакво си несъвършено, плътно съществуване, когато аз съм безсмъртна енергия? 



You Might Also Like

1 коментара

  1. Ще си позволя голословието, цитирайки две книги:
    1) "Силата на настоящето" Екхарт Толе
    2) "Проектът Монтоук" Престън Б. Никълс, Питър Муун

    Дали са off topic, не знам, нека всеки сам прецени.

    ОтговорИзтриване

Всичко за мен

Моята снимка
Ани, Анита, Кроули или едно необикновено момиче, което носи солен въздух в косите си. Музика, цвят, емоция, хаос, който създава - това е тя. Не я поглеждай в очите, ако не можеш да плуваш, особено срещу течението. Диша, за да пише и пише, за да диша, откакто познава буквите. Отраснала е с Кант и Шопенхауер в едната ръка и сестрите Бронте и Джейн Остин в другата. Колекционира стари книги, от които черпи вяра и мъдрост. Интересува се от източни учения, философия и квантова физика. Мечтае да обиколи Индия, да учи от някой гуру и да управлява йога център. Но всичко с времето си. Сега е увлечена от модата и напук на земните цветове дори понякога застава пред обектива. Момиче изключение. Овен, какво да я правиш?