Бял стих

21:09:00


Неискан, прокуден, нечут, неразбран.
Изгонен, самотен, сам, нежелан.
Кървящ.
С рани.
От тежки оръжия.
От думи.
Изречени.
И такива неказани.
Разплакан, безмълвен, крещящ и притихнал.
С усмивка.
Фалшива.
На устни напукани.
Треперещ, зъзнещ, посинял от студа.
Призрак.
В стаята.
Тъмна.
В ъгъла стои сама.
Една.
Самотна.
Жена.
Сълзи. Замръзнали. Върху мъртво лице.
Самотност. Бесило. Душа на дете.
Омраза, ненавист и поглъщаща ревност.
Към всички. Онези. Със щастливи лица.
И онзи. Проклетник. С ледени пръсти.
Без думи. Без нищо. С мълчание само.
Пося.
Единствено.
И само.

Тъга.

You Might Also Like

0 коментара

Всичко за мен

Моята снимка
Ани, Анита, Кроули или едно необикновено момиче, което носи солен въздух в косите си. Музика, цвят, емоция, хаос, който създава - това е тя. Не я поглеждай в очите, ако не можеш да плуваш, особено срещу течението. Диша, за да пише и пише, за да диша, откакто познава буквите. Отраснала е с Кант и Шопенхауер в едната ръка и сестрите Бронте и Джейн Остин в другата. Колекционира стари книги, от които черпи вяра и мъдрост. Интересува се от източни учения, философия и квантова физика. Мечтае да обиколи Индия, да учи от някой гуру и да управлява йога център. Но всичко с времето си. Сега е увлечена от модата и напук на земните цветове дори понякога застава пред обектива. Момиче изключение. Овен, какво да я правиш?