Буктрейлър - визуалното лице на книгата

15:16:00



Буктрейлърът е видеореклама за книга, която чрез техники, близки до филмовите трейлъри, се създава, за да промотира дадена книга в интернет пространството. Това е нова форма на изкуство, което успява да придаде визуална форма като синкретизира езика на словото, музиката, образа и движението. Тя е главната връзка между визуалните изкуства, литературата и Интернета. Основната функция на буктрейлъра е да рекламира новата книга по бърз и ефективен начин като привлече вниманието на голяма част от публиката.



Какво представлява буктрейлърът?

Буктрейлърът се повява за пръв път в САЩ през 2002г. като начин да бъде адекватно средство за промотиране на книги в едно пристрастно на социалните мрежи и зависимо от бързата информация съвремие. Тази тенденция се ражда главно заради голямото влияние на електронните медии и, най-верче, заради „негово величество“ Интернета. В последствие буктрейлърите се превърщат в независимо изкуство, което чрез намесата на един динамичен и многопластов език поражда у всеки реципиент различни асоциации и интерпретации. В книгата си „Буктрейлъри и книги“ авторът Десислава Иванова определя буктрейлърът като „кратко (2-3-минутно) самостоятелно мултимедийно произведение върху книга, което обикновено се създава с рекламно-търговска цел и в което внимателно и целенасочено са подбрани отделни акценти от книгата, "облечени" във вербална, визуална (кинематографска, фотографска и пр.) и/или музикална форма, които динамично са обединени в единна структура, създаваща ефекта на зрелището, атракцията, забавлението“.
Буктрейлърът няма определена структура. Това дава свобода на създателите на буктрейлърите да използват определена сюжетна нишка или да  акцентират върху различни драматични ситуации от произведението, както и да представят отделни персонажи. Това, което ще успее да „погъделичка“ интереса на бъдещия читател, е най-важният аспект за създаването му. Едни от основните структурни елементи, които може да се проследят в повечето трейлъри на книги са – заглавието на книгата, име на автор, предстояща премиера на книгата, информация за закупуване, електронен сайт за книгата за повече информация и електронен сайт на издателството. В зависимост от концепцията на видеото, името на автора и заглавието на книгата могат да се видят или в началото и в края, както и някъде в средата. Едни от повтарящите се елементи са обявяването на датата на дебюта на книгата с „Очаквайте скоро...“, „Скоро по книжарниците“ и т.н. Гъвкавата структура на буктрейлърита помагат за концептуалното изготвяне на видеоматериала.
Идеята на буктрейлъра е да създаде материал, който да изглежда привлекателен за аудиторията. Той отхвърлят теорията, че може да има лошо написан текст. Цялата енергия в правенето на буктрейлърите е да идеализират книжния материал, който да постави един перфектен първоначален образ. Съграден от комуникативните кодове, с които си служи - образи, картини, графики, анимирани изображения, фотоси, филмирани сюжети.
Като рекламен материал буктрейлърите имат и своята целева аудитория. За това трейлърите за любовните романи се различават от тези с вампири, които са наосочени към тийнейджъри. Всеки буктрейлър трябва да въвлече аудиторията в историята, чрез която те ще се захласнат и ще закупят ”продукта“, в случая романа. За всеки жанр буктрейлърът е различен – фентъзи романите са зрелищно и шокови, докато любовните са нежни и романтични.
В буктрейлърите няма рецензия, коментари за книгата или анализи – те са дигитална реклама, тяхната единствена цел е да продаде. Те са паратекст към книгата. Френският изследовател Ж. Жьонет отбелязва, че рекламното видео напълно съвпада с функцията на паратекста. Според него периферните елементи, обграждащи текста, са средствата, с помощта на които се създава едно обкръжение около текста – автор, заглавие, подзаглавие, предисловие, послесловие, анотация и т.н.  Буктрейлърът сам по себе си не може да съществува. Той е просто един катализатор на текста в звуково-визуален контекст. Неговата функция е да разширява времевото измерение за съществуването на книгата. Ето защо, според Умберто Еко, посредничеството на компютъра с идеята да бъде катализатор за започване на каквото и да е изкуство, свързано с литература, е обречено на гибел. Това изкуство не може да бъде изцяло литературно.

·       Тийзър

Тийзърът е познат и като „Студено начало“. Това е техника, с която за 25-35сек се рамкира заглавие, име на автора, автор на корицата, автор на снимките и цена на дребно. Тийзърът произлиза от английската дума „tease”, която се превежда на български като „дразня“. Това е метод, който се използва в кинематографията като начин да „подразниш“ и да „провокираш“ любопитството на аудиторията. Той се използва предимно като промоция на промоцията. Пуска се малко преди трейлъра, за да засили любопитството. Това е микропериод, в който се загатва идеята на рекламата, но не и нейната същност – книгата. При тийзъра е важно творческото решение да може да осъществи логическа връзка с предстоящия трейлър на книгата. Идеята на тийзъра е да накара повече хора да видят трейлъра, а идеята на трейлъра -  повече хора да си купят книгата. Всичко това може да бъде осъществено, ако е добре медияпланирано. Ако тийзърът е разпространен чрез интернет и телевизия, е редно и трейлърът да е пуснат по тези мрежи, за да може да достигне до една и съща аудотория, иначе смисълът и връзката между трейлър и тийзър се губи. Една добра тийзър кампания се води 2 седмици, за да може да достигне до достатъчно брой хора, но и да не е прекалено дълъг и да отегчава.
В рекламата, тийзърът води до високи нива на запомняне, както на рекламната кампания, така и на самата марка и стока – в нашия случай книга. Според продуцентите на буктрейлърите, видеотийзърът е ефективен начин да се помогне на рекламата да се разпространи вирусно в интернет пространството. Тийзърът също така може да се възприеме и като трейлър на трейлъра. Бутрейлърът включва повече елементи – вербални, визуални или комбинации от двете. Причината е проста – времетраенето. Бутрейлърите са сравнително по-дълги и позволяват повече детайлност, отколкото няколко секундните тийзъри на книгите. Съответно, те дават минимум предварителна информаци за предстоящото заглавие. Като обобщение можем да кажем, че тийзърът е интригуващо и любопитно представяне на продукт в максимум 35 секунди, което все още се очаква да бъде по-подробно разкрито.

·       Книгата и интернетът

Информационното общество и начинът на предаване на информационния поток са главните причини за създаването на буктрейлърите като промоционален похват. Дерменджиева в своята книга „Онлайн журналистика: Медиите в дигиталния свят“, казва, че "мисловното поле на виртуалния човек е по-разширено и динамично". Буктрейлърът помага на сърфиращия човек в интернета да „попадне“ на промоционалния похват. Това е публика, която е залята от услуги, и е свикнала сама да избира, категоризира и подбира това, което и харесва най-много – книга, която биха прочели за отмора, за придобиване на нови знания или за собствено удоволствие. Тази аудио-визуална компилация е помощно средство, с което отегчените и нетърпеливи потребители да успеят да намерят книга по техния вкус и нужди. Десислава Иванова в „Буктрейлъри и книги“ твърди, че „ буктрейлърът е съвременният портал към света на книгите, който информира и насочва читателските общности към подходящите и предпочитани за тях текстове“. Този тип реклама е удачна за модерния потребител, защото неговият свят е много по-разчупен, динамичен, с много променливи вкусови предпочитания и настроения. В днешно време престоят в Интернет се равнява с това от реалния свят. По-голяма част от аудиторията прекарва повече време в мрежата, отколкото в  реалната среда като библиотеки, книжарници и панаири за книги, и тн.
Буктрейлърът може да се определи като канал, чрез който книгата се влива в модерния днес информационен поток! Според „Книжни трейлъри”на Д. Клочко „...Ние сме на ръба на това, при което почти всичко се мести във виртуалното пространство. Ако си там-тогава съществуваш, а ако съществувш само по страниците на вестниците, означава, че съществуваш само наполовина”. Интернетът отдавна не е част от нашето ежедневие, ние самите разгръщаме своето ежедневие във виртуалното пространство, ставаме част от една дигитална реалност. 
Парадоксалното в случая е, че самият феномен на Интернет е и главна причина, поради която младите ученици и студенти са се отчуждили от книгата. Леснодостъпната информация в мрежата е фактор, който кара много да отказват да четат и да се позовават на моментно извлечени от Интернет знания, които по-късно пак се забравят. Отегчението на учениците от книгите е факт, който е достигнал апокалиптични размери. Сега в XXI век, чрез разрушителя на класическия информатор и източник на знания – книгата, рекламодателите се опитват да възвърнат интереса на читателите към книгата, или да изградят интерес на младите към „добрата стара“ книга. 

·       Мултимедийната „опаковка” на книгата

Историк от американската телевизия коментира, че „Времето в което можеше да търгуваш само с думи, свърши”. Буктрейлърът функционира в посока към преодоляване на аудио-визуалната конкуренция. "Книгоиздаването продължава да търси своя път в един свят, все по-пристрастен към екрани" - обобщава Лиза Хейзън (2013) и съветва: "В случай, че не можете да ги победите, присъединете се към тях. Видеотрейлърите са станали важна част от маркетинговата стратегия на дадена книга".
 Самият буктрейлър няма за цел да замества четенето на книгата и по никакъв начин не отменя функцията на автора. Краткото видео е един нов и съвременен начин да представи „идеята за книгата, нейната атмосфера, да създаде очакване у читателя за някакъв вид естетическо и/или емоционално преживяване.“ (Иванова 2014). Спорът около бутрейлърите, че ще отнемат най-сакралното чувство при четенето на книгите собствената настройка и визуалното представяне на образите е донякъде вярно, но пък главната сила на буктрейлърите е концентрирана в това, дали визуално показаното ще е в синхрон с неговата представа на персонажи.
Според Н. Шевцова, буктрейлърите постепенно се превръщат в самостоятелни мултимедийни жанрове. Авторката се спира на случаи, в които буктрейлърите помагат на аудиторията да се възвърне към класическата литература и класическите автори. За пример тя дава книгата на Лев Толстой „Война и мир“, чийто буктрейлър е динамичен и подходящ за модерния читател. Ключовите думи за книгата са подредени последователно една след друга „любов, страх, история, хора, живот“ с драматична музика за фон.
Индийският писател Ашуин Сангхи отбелязва, че буктрейлърите са начин на "повишаване на информираността на потенциалния читател". За своята книга The Rozabal line, писателят споделя, че буктрейлърът му е видян над 50 000 пъти за един месец, нещо което в реалния свят в материална форма, не би могло да се случи. Този вид постижения се случват с много средства, труд и време при обикновени книжни промоции. Мултимедийната опаковка на буктрейлъра трябва да бъде примамка за аудиторията.
Ограничават се няколко техники при създаването на буктрейлъри:
  • чрез поредица от слайдове с подбрани за целта фотоси, т.е. чрез статични изображения;
  • чрез анимация;
  • чрез видео откъси, които представят отделни части от книгата с актьорско участие без сюжетна последователност (клипове);
  • чрез видео сюжет с актьорско участие и режисьорска намеса.
Това са все визуални „обещания“ на това какво публиката може да прочете при евентуалния си досег с книгата. Разликата между филмовия и книжния трейлър е, че при филма вече съществува видеоматериал, който може да бъде използван за създаване на трейлъра, докато при книгата тя предстои да бъде създадено. Друго важно да се отбележи е, че при филмите акцентът в повечето случаи пада върху актьорската игра, ефектите и кинематографските похвати. При буктрйлърите е важно да се създаде просто една естетична представа, на това, какво ще е усещането и впечатлението след прочита на книгата.

·       Видове буктрейлъри 
-         Филмови

Филмовите буктрейлъри са създадени като визуален разказ с актьорска игра, режисура и операторски решения, които художествено пресъздава сцени, сюжетни линии, ключови диалози или най-общо казано, откъси от книгата. Използвани са всички средства на кинематографията, но са кратки, около 2-3 минути, по съдържанието на книгата. Демонстрирайки силен момент от книгата, те използват това като форма на убеждаване чрез реклама, като създават възможността аудиторията да се запознае с рекламирания продукт (книгата) под формата на драматизирано и режисирано повествование.
Тези видеопродукти, освен че са разновидност на рекламата на книгата, представляват и успешна форма на презентация, в която се съединяват рекламна комуникация с художествен наратив, претворени във филмов сценарий. Именно филмовите буктейлъри дават реална възможност буктрейлърът да бъде обособен като самостоятелен жанр в рекламата на книгата.
Към филмовите буктрейлъри влиза и подразделът персонажни буктрейлъри. Тук в рамките да две минути се разказва книгата от гледна точка на един от главните персонажи. 
Независимо от избрания акцент – сюжет или персонаж, който да е водещ, видът на филмовите буктрейлъри оперира с технологичните възможности на киното и използва въздействието на визуалния код за рекламирането и представянето на литературата, подбуждайки интереса на зрителя към книгата с желанието да го трансформира в интерес на читателя. Филмовите буктрейлъри могат да бъдат пренесени към екранното изкуство , което борави  със свой собствен език и специфични изразни средства. Използват се наративни изразни средства, които носят естетическа информация.



-         Анимирани

В похватите на трейлърмейкърството влиза и анимацията. Заради своя специфичен, обособен език и висока степен на условност, анимираните буктрейлъри се оказват привлекателни за зрителите, провокират въображението им и активизират асоциативното им мислене.
Анимацията се използва частично или изгражда целия материал, като се съчетава с подходящ саундтрак и словесен текст. Съществуват много методи за анимация, като един от тях е използването на апликацията. Точно този метод използва и Чък Паланюк за своята книга – Damned. Трейлърът е опростен като техническа изработка и имитира изрязани фигури, които оживяват на подходящо подбрани цветово и стилистично фонове. Продукцията залага на изобилието от символи и изображения, които по въздействащ начин насочват към сюжета на книгата.
В сравнение с презентациите на принципа на Power Point, анимацията, направена дори с неусложнена техника като апликацията въздейства много повече.  Принципът на хартиената анимация или по-известна като пейпъткрафт анимация, представлява шоу от хартиени конструкти в комбинация от глас зад кадър и добре избран саундтрак. Използва се още и модерна компютърна анимация.



-         Блъбови

Терминът блърб, въведен от американския хуморист Франк Бърджес през 1907г. буквално означава „самохвалство” или „крещяща реклама, възторжена препоръка, прекалена хвалба”. Днес това са отзивите за книгата или нейния автор в различни периодични издания, в книжни ревюта и др., поместени на задната корица на книгата или стават част от нейната рекламна анотация.
Има няколко вида блърбове: от гледна точка на адресанта – написани от „известен, писател, критик или публична личност”, „цитат от оценка на авторитетно периодично издание”, „отправка към друг бестселър от същия автор, който го е направил световноизвестен”.
А. Ванчев предлага описание на две работещи схеми при създаване на блърба. Първата съдържа два елемента: „[познатото заглавие]+[пазарен успех]. Продуцентите от redl4films.com обособяват отделна група буктрейлъри комбинирана от блърбове, като версията е значително по-кратка. Интегрирането на блърба в трейлърмейкърството се оказва успешен рекламен ход, затова е често практикуван. Може да се срещне както в чист вид (буктрейлъри, реализирани само от блърбове), така и в комбинация с други техники (клипове, кратки филми, анимация и пр.). По-радко  се използва първия вид, защото еднообразието не е за предпочитане. При втория вариант, възможностите са по-големи. Блърбът подплатява рекламата, преписва авторитет на заглавието и автора, а в синхрон с аудиовизуалните ефекти се оформя един завършен, цялостен рекламен облик на книжния продукт.
Блърбовите буктрейлъри комбинират най-често два елемента: авторитетни отзиви, които провокират интерес и/или рекламират(всъщност точно това са блърбовете) или текстови слайдове, статични изображения или филмови кадри, които задават, загартват или пресъздават части от книгата или създават някакво по-цялостно усещане за атмосферата в нея. Това е един доста привлекателен похват, провокиращ любопитството на зрителя и потенциален бъдещ читател.



·       Таргет

Буктрейлърът успява в много случаи да обнови и/или да освежи отношенията читатели – книги. Той предоставя възможност на читатели, зрители, любознателни и любопитни потребители да се включат като основни участници в оживения и оживяващ диалог с текста. Буктрейлърът „разтваря” широко вратите пред аудиториите и те са поканени да участват във формирането на визията на книгата. В ролята си на паратекст буктрейлърът всъщност е съвременната инстанция, която свързва автора, текста и неговите читатели по силата на един специален, нов по своята същност комуникативен договор.

Буктрейлърите са популярно средство за предизвикване на интереса към предстоящите издания на книжния пазар. Никое уважаващо себе си издателство вече не пуска книга, особено когато е ориентирана към младежката аудитория, без предварително да е подгряло интереса на читателите със специално създаден трейлър. В съвременното общество, ориентирано към технологичната комуникация, буктрейлърът прокарва отново път на книгата към сърцата на младежите.

Съвместна работа с Тереза Восканян 

You Might Also Like

0 коментара

Всичко за мен

Моята снимка
Ани, Анита, Кроули или едно необикновено момиче, което носи солен въздух в косите си. Музика, цвят, емоция, хаос, който създава - това е тя. Не я поглеждай в очите, ако не можеш да плуваш, особено срещу течението. Диша, за да пише и пише, за да диша, откакто познава буквите. Отраснала е с Кант и Шопенхауер в едната ръка и сестрите Бронте и Джейн Остин в другата. Колекционира стари книги, от които черпи вяра и мъдрост. Интересува се от източни учения, философия и квантова физика. Мечтае да обиколи Индия, да учи от някой гуру и да управлява йога център. Но всичко с времето си. Сега е увлечена от модата и напук на земните цветове дори понякога застава пред обектива. Момиче изключение. Овен, какво да я правиш?