С любов от една безработна

Всъщност, да си в безизходица не е чак толкова лошо. Все си мислех, че мига в който остана без работа и без стабилен месечен приход ще настъпи краят на света. Ами права бях, наистина настъпи краят на света, но на един друг, по-различен свят. И се отвориха вратите към нов.

Да, така е, може да се каже че съм в лека (тежка) депресия от сиромашкото си положение, но пък от друга страна си има и своите положителни страни.

1). Станах по-креативна.

Измислих всевъзможни начини за сдобиване с въпросните финикийски знаци и разработих сто различни стратегии за стартиране на бизнес без особено голям начален капитал. Не реализирах нищо, защото капиталът ми в момента е минусов, но пък заработих усилено да го прехвърля в другия полюс.

2). Склонна съм на повече авантюри.

Значи, до преди да остана хептен без пари и през ум не ми минаваше да напусна майчиното огнище. Ама грам. Елате да ме видите в момента. В стаята ми цари творчески хаос. Не че нещо, ама точно си стягам багажа, защото утре тръгвам да си диря късмета по белия свят. Да, точно с два лева в джоба. И какво от това?

3). Научих се да се забавлявам истински.

Когато имах пари все си правих сметката. Сега да не изхарча еди колко си, че да ми останат незнам си колко за онова нещо дето ще го правя в шестък. В крайна сметка или хич не излизах, или пък стоях на партито за малко от страх да не се подлъжа нещо. Станах безработна и партито започна. Значи, първо като изляза не се притеснявам, че на следващия ден ще съм недоспала на работа, защото просто не съм на работа. И после хич не ми стига до главата въпроса с харченето, просто защото няма какво да харча. Поръчвам си един сок, лигавя си го цяла вечер като пич, смея се с приятелите и се спуквам от танци до съмване. Оказва се че да излезеш да изпиеш един сок е много по-забавно от колкото да излезеш за да изпиеш няколко Джака. После нито махмурлук имаш, нито пък бели петна. Единствено страхотни спомени!

4). Разбрах кои са ми приятелите.

Нали ги знаете онези хора, които много те обичат, когато в джоба ти дрънкат семки и бонбонки, а когато лакомствата свършат те се изпаряват? Да, аз също ги имах такива. И се радвам, че се отървах от тях. За сметка на това пък заобичах още повече истинските си приятели, на които не им пука, че аз пия сок, докато те пият уискита, нямат нищо против просто да се пошляем в морската за да се насладим на пролетното слънце и търпят странните ми меланхолични настроения. Даже ме лекуват от тях със солидни порции смях. Титка, Тери, Пафи, Ани, Пламка, Тошко, Дидо... Обичам ви, хора!

5). Имам много повече време за книгите си. Не че някога не съм имала време за тях, де. За добро четиво винаги се намират свободни минути. Обаче сега, когато няма какво друго да правя освен да се образовам, смело мога да твърдя, че в момента преминавам през един страхотен интелектуално-възродителен процес.

6). Нали знаете, за твореца няма нищо по-вдъхновяващо от депресията и лошото настроение. И понеже съм безработна, настроението ми е като на бременна. Мени се като лондонските климатични условия. С други думи – изкуство да искаш! То блика от мен, а думите извират изпод пръстите ми като баарска река в Шварцвалд.

Както и да е. Все пак, давам всичко от себе си, скоро безработното ми положение да свърши, че има опасност да се превърна в постмодернистичното превъплъщение на По. Ще пиша странни кримита и мрачни поеми, които ще възхваляват посмъртно, а приживе в най-лошия случай ще се издържам от писане на любовни текстове за чалга песни, мразейки се. Май с последното си изречение убих тая възможност.