Самсара

Даваш ли си сметка, че всичко е безсмислено? Имаш ли представа колко са фалшиви отношенията? Успяваш ли да смелиш цинизма на заобикалящото те? Защо се опитваш да срещнеш разбиране? За какво ти е да опознаеш и себе си, като в крайна сметка нямаш идея какво да правиш с информацията? Луташ се. Блъскаш се в хората. Очакваш да те видят, обаче те гледат през теб. И защо това те засяга? Защо се опитваш да ги видиш, когато те не си дават зор да ти върнат със същото?

Изобщо не ми ги раздавайте тия глупости, че не трябва да търсиш изгода от взаимодействието си с околните. Не е вярно. Всичко се прави с някаква цел, независимо дали са душевни или материални придобивки. Понякога имаш нужда да изсипеш несвъразните си, объркани мисли пред някого, който да те потупа по рамото и да ги анализира качествено. Едва ли не, да даде решение на ситуацията вместо теб. Защо ти е, когато можеш да направиш същото сам? И за какъв дявол ти е да се самоанализираш, когато знаеш, че никаква няма да я свършиш?

Решение няма. Седиш си там където си, маскираш се хубавичко, за да се впишеш с останалите и висиш в ъгъла сам, докато си мислиш, че си в центъра на цялото. Общо-взето, всичко е една голяма кофа с повръщано на миналите покрай нея и ти плуваш в бълвоча. Искаш да се измъкнеш ли? Не, приятелю, няма. Спасението ще дойде тогава и само тогава, когато се примириш и се научиш да живееш с обстоятелствата. Точно такива, каквито са. Когато почувстваш удовлетворение от това, което нямаш и не искаш повече. Пък ако случайно дойде това прословуто повече, изненадвай му се, наслади му се и не си помисляй дори да поискаш, защото ще ти бъде отказано. Самсара е желанието. Нирвана е смирението.  

Приятели ли? Няма как да наричаш някой приятел, щом те кара всеки път да се чудиш, дали ти се присмива или просто ненавижда себе си. Самобичува се, отблъсквайки всеки, осмелил се да го обича. За какво ти е да се доказваш, когато ответната страна няма никакво намерение да докаже на теб, че заслужава тази твоя неоправдана любов?