Мисли
15:01:00
Напоследък прекарвам доста време
със себе си. Не знам това до каква степен е полезно за мен самата, но със
сигурност не е в особен плюс за околните. Не, не казвам, че за обществото съм
загуба. Но колкото по-дълго се взирам в себе си, сякаш по-сурово започвам да
съдя и другите. Изчетох доста поезия, погълнах много слова, ала сякаш всичко,
което се намира за гениално от другите, моите очи го виждат плоско, а мозъкът
ми не намира смисъл в него. Изглупях ли? Или другите са много глупави? Сякаш думите
са станали прозрачни. Не откривам дълбините иззад тях. Не ме докосват, за мен
са чужди. А ужким се говори за любов.
Аз ли станах толкова цинична или
хората наистина са с криви разбирания за романтика? Представям си света, като
картина, чиито краища стърчат извън рамковите очертания. Като че борда на
платното им се е видял далеч, та бездуховниците от пейзажа, оградили си
единствено носът, така че да не виждат по-напред. В желанието си да са
различни, личностите се обезличиха и се сляха в море от черна маслена боя,
размита с вода. Дори чернилката загубила е своя цвят.
Чета, чета и пак се връщам към
пожълтелите листи на старите томове. И макар да са писани с обикновени слова,
чувствата извиращи от там ме давят, а аз се оставям да бъда удавена. Харесва ми
нещата да са прости. Без напарфюмираните фрази и без изнасилена оригиналност.
3 коментара
Преди години Бергсон е говорил, че единственото време, което съществува, е лично преживяното. Ако то е изгубило смисъл, страниците няма да го изпълнят. Преди са вярвали, че има щастие - намирали са пролуките в безсмислието :)
ОтговорИзтриванеhttps://www.youtube.com/watch?v=iBdl6NxIK8w
Безсмислието е самият смисъл. Да търсим и никога да не намираме, за да има за какво да живеем. Колкото до Бергсон, той отдава лично преживяното на интуицията, разделяйки я от интелекта и дори отхвърляйки последния. На мен лично ми идва доста противоречив :)
ОтговорИзтриванеТолкова много хора почти намират смисъл в съществуването: в загадъчните богове на Хераклит, в неизразимото на Кант, в трепета на Киркегор. Това „почти“ е много важно, понеже подсказва, че съществува нещо много по-необятно, подсказва времето и мястото ни като мимолетна, случайна проява.
ОтговорИзтриванеСкръбта по сапфирените стълби
Сапфирените стълби са цели
потънали в роса, белеят,
и става късно, капките пропиват
в чорапите ми от коприна.
Отпуснах пак завесите – застинаха,
проблясвайки с кристали,
и взирам се все натам, в луната
на вечер есенна и ясна.
Ли Бай
http://bactra.org/Poetry/Li_Po/