Котешки истории
17:41:00- Всичко е измислица. Нека си измислим нещо хубаво и да живеем там!
- Действителността е друга, Мър!
- Не е! – заинати се пухкавата топка.
- Огледай се! Живеем в пустош.
- Къде ти е въображението, Мяу?
- Мър, крайно време е да опознаеш реализма. Мечтите са лъжливи и са за мъничките котенца. А ти прехвърли вече три хилядолетия и пак оранжевата ти душата блуждае!
- Пък ти си скучен, Мяу. Седиш си тук, на този трон от факти и не допускаш никого извън пределите на доказуемите истини. А истината може да е всичко. Защото всяка истина за всеки е различна.
- Различни са само твоите истини, Мър. Защото те са плод на лъжливи химери. Все виждаш света в розово.
- Мяу, аз виждам всичко пъстро! Само в розово е скучно. В моите очи има най-вече лилаво, защото е любимият ми цвят. Обаче има и синьо, зелено, оранжево, жълто. Виждам цялата гама от искрящи желания и красиви мечти. Те са моята истина. Ела при мен, щастливо е!
- Щастие. Какво е щастието, Мър?
- Измислица!
- Именно, измислица. Самичка си го казваш. И пак ми хвърляш вятърничеви твърдения.
- Ама разбира се, че е измислица! Нали с това започна този разговор. Всичко е измислица. Измисли си малко щастие де, Мяу!
- Мър, светът е грозен. Погледни. Изпълнен е с гладни котараци и разгонени котки. Мърляви, мяучещи, рушащи! Почвата е цяла изорана в дупки. Зелено вече не остана.
- Мяу, светът е хубав. Там където виждаш дупки, аз виждам убежища. Ти виждаш мъртва, кафява почва, а аз ей това кокиче. Пробило е земята и си хубавее само, насред нищото. И ми се усмихва, изпраща ми въздушни целувки.
Ти виждаш разхвърляни кофи, а аз виждам там пир. Пред двама ни, всъщност е еднакво. Обаче очите често ни мамят. За това аз не им вярвам. И избирам да се вглеждам само в хубавото. Върни се, Мяу, не бой се от водата. Потъваш, единствено когато се страхуваш. Виж ме мен – щастлива съм. И мокра. А ти си сух и тъжен. Не бива. Страхувай се единствено от страховете си.
0 коментара