За свободното падане и чувствата

    Overthinking-а никога не е добра идея. Ама никога, никога. Обаче, разбирате ли, кауза пердута е да избягаш от него. Например, срещате този невероятен мъж, който ви купува бонбончета от всеки клек шоп на който спре, за да си вземе Somersby (Carlsberg, дължите ми един стек, заради тази реклама), обяснява ви по цял ден колко сте невероятна (което вие и без друго си знаете, само че не сте свикнала да го чувате от друг, освен майка си) и на всичкото отгоре ви дава вниманието, което винаги сте искала. И веднага светва червена лампа. Какво не му е наред на тоя? Каква му e играта? Няма начин да е толкова чудесен. И БАМ! Стена!

    От друга страна обаче, иска ви се такова да си пуснете на воля емоциите. Готино е от време на време и те да си поиграят свободно, а при цял живот потискане, като им дадеш малко фандък и айдееее, развързани стават. И както думите винаги са били най-добрия ви приятел, рязко се изпаряват, в стомаха ви почват да пърхат едни пеперуди, едни чудеса и изглежда, че от вятъра дето правят в организма ви, издухват и мозъка. И думи вече няма. Тишина, бе, казвам ви. Гледате си едно такова глупаво и ужким мислите нещо, обаче мислите ви са толкова разбъркани, че всъщност за нищо не мислите, защото, нека сме честни. От два месеца насам, главата ви е чисто празна.

    И после идва риалити чек. Алоооууу, Хюстън, чуваме ли се? Земята вика Анита! Я, по спокойно с чувствата, че свободното падане не оферта, когато не си опитен. Хубаво, де, ама да си в безтегловност е доста яко. Смисъл, ударът със Земята 100% ще е смъртоносен, обаче летенето…  То е като, като… То е като музиката. Да вземем за пример произволно парче на Lana Del Rey. Влиза ти под кожата, настръхват ти всички косъмчета и кара съзнанието да се рее в пространството. Преживяваш го, всяка дума прониква в душичката ти и го чувстваш свое. Няма никакво значение, че Lana идея си няма за съществуването ти, точно както и на света изобщо не му пука има ли те или не. Обаче ти си емоционалничиш там в твоя си ъгъл и ти е готино. Оргазъм след оргазъм. Емоционален, нали. Не говоря за пениси, защото съм възпитана.

    И после парчето свършва.

    Ебаси тъпото.

    Repeat!

    Ама ако пуснеш repeat-а твърде много пъти пък ще ти писне. И сега какво да правиш? Да го изцедиш до края, за да си начешеш емоционалната краста или да си даваш на час по лъжичка, за да ти е яко по-дълго? От друга страна, здраво ми е писнало да ми е сложно. Тия постоянни mind games силно не са моите. Не че не ги владея. Жена съм, нека не го забравяме. Обаче грам не ми се занимава.

    Ама може и по-лошо. Ами ако внезапно заличат Lana от Spotify, Youtube и всичките там канали дето има за музика и никога повече не я чуя? Споменът за нея ще ме тормози завинаги. Дали пък да не спра да я слушам още от сега, за да си вярвам, че е бил мой изборът?

    Оф, мамка му, тая Lana. Защо не вземе да ми каже, че ме обича най-накрая, да си ме направи PR, че и без това само за нея разправям, откак разбрах, че съществува през 2008г. и да се свършва.

    Е за това overthink-ване ви говоря. Пускам си Lana!