Котешки истории

17:41:00


-          Всичко е измислица. Нека си измислим нещо хубаво и да живеем там!

-          Действителността е друга, Мър!

-          Не е! – заинати се пухкавата топка.

-          Огледай се! Живеем в пустош.

-          Къде ти е въображението, Мяу?

-          Мър, крайно време е да опознаеш реализма. Мечтите са лъжливи и са за мъничките котенца. А ти прехвърли вече три хилядолетия и пак оранжевата ти душата блуждае!

-          Пък ти си скучен, Мяу. Седиш си тук, на този трон от факти и не допускаш никого извън пределите на доказуемите истини. А истината може да е всичко. Защото всяка истина за всеки е различна.

-          Различни са само твоите истини, Мър. Защото те са плод на лъжливи химери. Все виждаш света в розово.

-          Мяу, аз виждам всичко пъстро! Само в розово е скучно. В моите очи има най-вече лилаво, защото е любимият ми цвят. Обаче има и синьо, зелено, оранжево, жълто. Виждам цялата гама от искрящи желания и красиви мечти. Те са моята истина. Ела при мен, щастливо е!

-          Щастие. Какво е щастието, Мър?

-          Измислица!

-          Именно, измислица. Самичка си го казваш. И пак ми хвърляш вятърничеви твърдения.

-          Ама разбира се, че е измислица! Нали с това започна този разговор. Всичко е измислица. Измисли си малко щастие де, Мяу!

-          Мър, светът е грозен. Погледни. Изпълнен е с гладни котараци и разгонени котки. Мърляви, мяучещи, рушащи! Почвата е цяла изорана в дупки. Зелено вече не остана.

-          Мяу, светът е хубав. Там където виждаш дупки, аз виждам убежища. Ти виждаш мъртва, кафява почва, а аз ей това кокиче. Пробило е земята и си хубавее само, насред нищото. И ми се усмихва, изпраща ми въздушни целувки.

Ти виждаш разхвърляни кофи, а аз виждам там пир. Пред двама ни, всъщност е еднакво. Обаче очите често ни мамят. За това аз не им вярвам. И избирам да се вглеждам само в хубавото. Върни се, Мяу, не бой се от водата. Потъваш, единствено когато се страхуваш. Виж ме мен – щастлива съм. И мокра. А ти си сух и тъжен. Не бива. Страхувай се единствено от страховете си. 

You Might Also Like

0 коментара

Всичко за мен

Моята снимка
Ани, Анита, Кроули или едно необикновено момиче, което носи солен въздух в косите си. Музика, цвят, емоция, хаос, който създава - това е тя. Не я поглеждай в очите, ако не можеш да плуваш, особено срещу течението. Диша, за да пише и пише, за да диша, откакто познава буквите. Отраснала е с Кант и Шопенхауер в едната ръка и сестрите Бронте и Джейн Остин в другата. Колекционира стари книги, от които черпи вяра и мъдрост. Интересува се от източни учения, философия и квантова физика. Мечтае да обиколи Индия, да учи от някой гуру и да управлява йога център. Но всичко с времето си. Сега е увлечена от модата и напук на земните цветове дори понякога застава пред обектива. Момиче изключение. Овен, какво да я правиш?