Крайният продукт от студентския ми труд
0:40:00
„Това не е любовна история. Но е история за любовта”. С тези думи започва един от любимите ми филми. Но не за филм искам да говоря.
Любов. Какво е тя? Една тема, толкова пъти коментирана през вековете и толкова банална и изтъркана днес. Ала какво е тя, все пак? Безброй отговори, под всякаква форма и нито един не е достатъчно изчерпателен за да отговори, наистина.
Чудя се, дали хората разбират разликата между любовен роман и роман който описва любовта, като любов? Не знам дали съжденията ми са верни, но чувствам с всяка клетка на тялото си това което пиша в момента и преживявам хиляди пъти, всеки ред, излязъл изпод пръстите на Емили Бронте.
„Брулени хълмове”.
Откровено казано, нямам и най-малка представа от къде точно да започна да изследвам този толкова дълбок роман. Повечето хора биха разгледали романтиката. Обаче, как да го направя, когато аз не виждам и какпка, нито в жестокостта на Хийтклиф, нито пък в гордостта и предразсъдъците на Катрин. Други биха се захванали с разточително описание на мерзостите и всички ужасни неща извършил коравосърдечния Хийтклиф, оплаквайки нещастната съдба на мисис Линтон. Обаче и това не мога да направя. Нима бих могла да запюя един сирак, жертва на злочестата си съдба, години наред малтретиран, крепящ се единствено от любовта, отнета му безжалостно? Какво друго му остава, освен желанието за възмездие? И мога ли да оплаквам някой, който сам е предпочел да се погуби? След всеки следващ прочит на „Брулени хълмове” се заричам, че няма да я погледна отново, заради сълзите, които проливам над нея. Всеки път си казвам „за последно!”, а ето че вече я знам почти наизуст и пак се връщам на нея. Навярно слабостта ми към редовете на Емили пораждат присмех, обаче как бих могла да забраня на сърцето си да чувства?
Предполагам, както всеки един съвестен студент, пишещ курсовата си работа и аз трябва да се захвана с цялостна ретроспекция на проблематиката в романа. Моята идея обаче е друга.
Замисляли ли сте се някога над живота? Хиляди пъти, нали? Днес е много модерно да се сравнява с филм. Обаче не с някой конкретен, а като продукт на киноиндустрията. (Изключително добра адаптация на книгата е Wuthering Heights от 1970г. Чудесна представа за съдържанието на романа можем да добием и от филма, създаден през 1992г. Образа на Хийтклиф се представя по страхотен начин от Ралф Файнс, а Катрин се играе от Жулиет Бинош). Е, моя го сравнявам с книга. Опредена книга. Всеки е срещал поне веднъж в живота си своя Хийтклиф. Осъзнавам колко наивно звучи всичко написано до тук. Предполагам, колегите ми биха използвали академичен език. И аз мога. Но тъй като все още съм подрастващ тийнейджър и не искам да пускам детското в мен да си отива, чисто по детски ще дам воля на чувствата си - те да говорят вместо мен.
Всички познаваме Катрин и Хийтклиф. И няма жена, на която да не й се напълнят очите със сълзи, след прочита на всеизвестния цитат „Аз не мога да живея без моя живот! Не мога да живея без душата си!”. Изпитваме омраза към жестокия Хиндли и смесени чувства към Хертън. Обаче, сякаш остава на заден план истинския главен герой в книгата, а именно вторият и основен разказвач – Нели Дийн. Да, това е историята на една унищожителна любов. Любов, която съсипва хората от които извира и всички около тях. Но коя е Нели Дийн? – жената, описваща живота си в имението Брулени хълмове и Тръшкрос Грейндж. Тя – която разказва своята собствена история.
Самият разказ е нелинеен, включва няколко ретроспекции и двама разказвача – г-н Локууд и Елън (Нели) Дийн. Романът започва през 1801г., когато Локууд пристига в Тръшкрос Грейндж - голямо имение из йоркширските хълмове, което иска да наеме от грубия Хийтклиф, който живее в близкото Брулени хълмове. Хийтклиф се отнася студено към Локууд, но последният е принуден да остане при негостоприемния си хазяин за през нощта, защото бива нападнат от едно от свирепите кучета в имението, а и времето се обръща срещу него. Икономката предпазливо го отвежда до стая, в която да преспи и го предупреждава да не споменава къде е спал. През нощта Локууд намира книга с преживяванията на момиче на име Катрин Ърншоу, от която разбира, че двамата с Хийтклиф са били изключително близки като деца. Докато се унася, Локууд има страшен сън, че призракът на Катрин идва през прозореца и го моли да я пусне в къщи. Хийтклиф дотичва, събуден от уплашените викове. Настроението му рязко се променя, когато разбира за привидението. Моли всички да напуснат стаята и вече навън, Локууд го чува как проплаква „О, Кати, моля те, влез”. На следващата сутрин Локууд се прибира в Тръшкрос Грейндж, където моли икономката, Нели Дийн, да му разкаже историята на странният си хазяин, призрачното момиче и Брулени хълмове, докато той се възстановява от настинка. И от тук разказът е поет от Нели, която започва историята с тридесет години назад, когато Хийтклиф пристига в Брулени хълмове като подхвърлено дете от улиците на Ливърпул.
Болка. Сълзи. Нещастие. Раздяла. Завръщане. Радост. Отмъщение. Болка. Сълзи. И още болка. Вихрушка от емоции и чувства. Мисли и душевни терзания. Страдание. Ад! „ И аз повтарям една и съща молитва, повтарям я, докато езикът ми се втвърди: Катрин Ърншоу, дано не намериш покой, докато съм жив! Ти каза, че съм те убил — тогава преследвай ме като дух! Духовете на убитите преследват своите убийци. Зная, че се е случвало призраци да бродят по земята. Бъди винаги с мен, превърни се в какъвто и да е образ, накарай ме да полудея, само не ме оставяй в тази бездна, в която не мога да те намеря! Ах, господи, това просто не може да се изкаже. Аз не мога да живея без моя живот! Не мога да живея без душата си!”. Няма думи, които биха описали по-ясно болката изпитвана някога от загуба. От загубата на любим човек, който винаги е бил само и единствено на теб отдаден, но никога не си успял да се насладиш пълноценно на щастието си. Може би е странно, че виня именно Нели за нещастията на Катрин и Хийтклиф. До голяма степен, самите те разрушават живота си. Унищожават се един друг. Ала Нели винаги е твърдяла, че никога не е обичала нито Кати, нито Хийтклиф, макар че и към двамата изпитва особена привързаност. Но точно тя е стояла до тях, още от самото начало на нещастията, до самият им край. От началото на края, когато Кати й се изповядва, а икономката знае, че Хийтклиф е на пейката и слуша. И после, когато не й казва, че той е излязъл от стаята за да може да го догони на време. След това, нежеланието й да предаде на Кати за завръщането му. Отказа да изпълни предсмъртното желание на господарката си – да умре в ръцете на Хийтклиф. И все пак, точно както Емма на Джейн Остин, тя през цялото време си мисли, че им прави добро. Можем ли да и припишем отрицателната роля?
Ами кой е Хийтклиф? Описан в романа като чудовище, абсолютно безскрупулен и изпитващ наслада единствено от мисълта за отмъщение. От самата мисъл и кроежите за изпълнението му. И когато най-накрая го получава – празнота. Нищо. Отново само болка. Все пак, чудовищата способни ли са да изпитват обич? Нима тази жестока омраза, която изпитва към самият живот, макар осъзнал го накрая, не е породена от изпепеляваща обич? Казват че границата между любовта и омразата е тънка. Ето ни го и доказателството.
Хийтклиф е най-сложният образ от всички в романа. Четейки разказа, той поражда чисто отвращение към личността си у читателите и все пак буди топли чувства. Той е жертва на съдбата си. По някакъв странен начин ми напомня за Борис Морев от романа „Тютюн”, който по сходен начин, смазан от времето в което живее, забравя да живее наистина. Може да звучи наивно, дори глупаво, но в същност и двамата, далеч не ги намирам за отрицателни герои. Точно обратното. Предполагам, трябва да докажа тезата си. Нека тогава се върнем на въпроса, кой е Хийтклиф.
Подхвърлено дете, живеещо на улиците на Ливърпул, доведен в Брулени хълмове от тогавашния собственик, благия г-н Ърншоу, който го отглежда като свое дете. Елън споменава, че Хийклиф вероятно е с американски произход. Той често е описван като "тъмен" и "мургав", което още от пристигането му навлича неприятности.Виждайки в него свой съперник, Хиндли, големият син на г-н Ърншоу го ненавижда. Дъщерята на Ърншоу, обаче - Катрин - става неразделна приятелка с Хийтклиф. Когато три години по-късно г-н Ърншоу умира, Хиндли поема имението. Той се отнася жестоко към Хийтклиф, принуждавайки го да работи като наемник. Катрин се сприятелява със съседното семейство - Линтън от Тръшкрос Грейндж, които омекотяват нейната поначало дива личност. Тя е особено привързана към изтънчения и благ Едгар Линтън, когото Хийтклиф моментално намразва. Една година по-късно, съпругата на Хиндли умира от туберкулоза, малко след като ражда сина им, Хертън. Хиндли започва да пие. Две години след това, Катрин се съгласява да се омъжи за Едгар. Нели знае, че това ще разбие сърцето на Хийтклиф, който дочува обяснението на Катрин, че би било "унизително" да се омъжи за него. Той ядосано излиза и напуска Брулени хълмове, като не чува как Катрин казва,”най-големите ми мъки на този свят, бяха страданията на Хийтклиф. А аз наблюдавах... И почувствах всяко... От самото начало. Любовта ми към Линтон е като... Листата. Времето ще я промени. Така както зимата променя дърветата. Аз обичам Хийтклив. Той е... Той е като... Вечните скали под нас. Источник на чиста, явна наслада,... Но и необходим. Нели... Самата аз съм Хийтклиф”. Катрин се омъжва за Едгар и първоначално е много щастлива. По-късно, обаче, Хийтклиф се завръща, с намерението да унищожи всички, които са му попречили да бъде с Катрин. По някакъв мистериозен начин той е много забогатял. Изплащайки дълговете на вечно пияния и разпилян Хиндли, Хийтклиф става собственик на Брулени хълмове след неговата смърт. С намерението да съкруши Едгар, Хийтклиф тайно се жени за сестра му - Изабела. Този брак го поставя в положение на наследник на Тръшкрос Грейндж след смъртта на Едгар. Катрин се разболява след завръщането на Хийтклиф и умира няколко часа след като е родила дъщеря, наречена също Катрин. Хийтклиф става още по-озлобен и отмъстителен. Месец по-късно, Изабела избягва от своя жесток съпруг и след това ражда момче - Линтън. По същото време, Хиндли умира. Хийтклиф поема Брулени хълмове и се заклева да се отнася с Хертън, сина на Хиндли, със същото пренебрежение, с което Хиндли някога се е отнасял към него. По-късно, Хийтклиф споделя на Нели, че ненавижда собствения си син, защото му напомня Едгар и Изабела, а в същото време обича Хертън като свой син, защото в него вижда частица от Катрин и следователно - част и от себе си, защото Катрин и Хийтклиф са мислели за себе си като за едно цяло. Въпреки това, Хийтклиф избира да игнорира тези бащини емоции, така че да може да продължи да унижава Хертън така както Хиндли е унижавал Хийтклиф и по този начин да постигне отмъщението към своя омразен заварен брат. Дванадесет години по-късно, умиращата Изабела моли Едгар да отгледа нейния син от Хийтклиф. Хийтклиф, обаче, разбира за това и взема болното, разглезено дете в Брулени хълмове. Хийтклиф не изпитва нищо освен презрение към сина си, но го заслепява идеята да управлява имението на враговете си и заради това, няколко години по-късно, се опитва да принуди младата Кати да се омъжи за Линтън. Кати отказва, затова Хийтклиф я отвлича и принуждава двамата да се оженят. Скоро след това, Едгар Линтън умира, а малко след него умира и Линтън Хийтклиф. Това оставя Кати вдовица и фактически затворник в Брулени хълмове, тъй като Хийтклиф вече има пълен контрол както върху Брулени хълмове така и върху Тръшкрос Грейндж. До тук, разказът за собственика на двете имения не поражда нищо друго освен отвращение към постъпките му. Четейки за тях, обаче, забравяме какви са подбудите му в действителност. Не отмъщението. А жаждата му за любов и нежност. Защото под всичката тази жестокост се крие една кървяща душа, молеща се да получи единственото нещо за което някога е копняла и никога не е имала истински – обич. Чиста и неподправена. Точно такава каквато изпитва към своята Кати. Още от самото си раждане обаче, той не е видял нищо друго освен пренебрежение и омраза. Човек който пред себе си е виждал само зло, няма как да разпознае доброто и да не е озлобен към всичко и всички. Той се вкопчва в единственото светло нещо в живота си, но в незнанието си как да изрази обичта си, погубва любимата си, погубва и себе си.
Въпреки всичко, главна роля за абсолютния му морален крах изиграва именно обичната му Катрин. Жизнена и дива, като планинско цвете, тя пленява мигновено всички с чара и красотата си. Себичността й и по детски избухливия й нрав, на место да отблъскват хората от нея, тя ги омагьосва и привлича. Ала предразсъдъците и желанието й за богатство й отнемат истинското щастие и липсата на любовта от която истински се нуждае – тази на Хийтклиф, убива и двамата.
Да, това не е любовна история. Но е история за любовта.
П.С: Нямаше как да не споделя курсовата си работа. Толкова много се гордея с емоционалното си аз, напоследък (sun)
0 коментара