За жените терористки

Значи, тази сутрин, тоест след точно 5 часа и 26 минути (в 09:00am) съм на изпит по западноевропейска литература. Принципно (уж) уча усилено в момента, обаче всеки си има нужда от леки отклонения в досадните занимания. Та както си четях трескаво последните лекции на чисто новичкия си, червеничък HP Pavilion, за омразните ми Гаргантюа и Пантагрюел, не знам как, обаче тия двамата гиганти ме наведоха на странни мисли. Добре де, признавам си, не бяха те виновниците, а надничането ми във Фейсбук. Та там – във Фейсбука, от известно време си водя системна комуникация с един, на пръв поглед приятен, представител на противоположния пол. Как да кажа – весел типаж, позитивен такъв и доста откровен. Та ми сподели, за вече бившата си приятелка. Която нека кажа, (под секрет) че е била пъъъълно куку!

Ето ги и странните ми мисли. Значи на всякъде гърми за насилието над жените и прочее. Даже на скоро се организира и манифест за това. Няма лошо, де – никой не обича насилието, ама и дума не се обелва за тормоза над мъжете от жените. Да, осъзнавам колко странно звучи това. И колко уронващо престижа на достолепните ни мъже изглежда. Сигурно вече си представяте някой кльощав слабак, зле изглеждащ, вечно хремясал и с 300 активни алергии от каквото ви дойде там на акъла. Да – ама не! Говорим си за съвсем не зле изглеждащ младеж със здраво телосложение  и, предполагаемо, завидно количество фенки. Даже си има и мозък момчето. Представете си  – ползва го. (Държа да отбележа, че съвсем не подкрепям и онези вечно оригващи се, мърляви типове, издаващи странни, нечленоразделни звуци, все не ги „ебе“ за нищо, псуват на поразия, говорят „верни неща“, отнасят се към жените като към парцали и проявяват своеволия посягайки им! Да, визирам някого в момента. Сериозно лази по скромните ми нерви и както за нищо не го „ебе“ аз ще „еба“ неговата мама!) Обаче! Наблюдавам един такъв растеж на жените терористки. Което ми напомня за едно неотдавнашно зрелище под терасата ми, как една засукана мадама налагаше с чантата си по главата, подозирам, гаджето си, който пък беше с размерите на потенциален зет на майка ми (мъжага от MBA). С други думи двуметров и мускулест. Интересното беше, че въпросният левент се беше свил в ъгъла до входната ми врата, над която е и терасата и й се молеше жално, да престане. Колкото и да е комично, като се замисля ми става мъчно за мъжете. Да! Тормоз над тях има! И то не просто физически. Той е психически. Всяка една средностатистическа кифла, за да се изживява като такава, значи й харесва, а това автоматично я поставя в графата „душевно болен индивид“ (нали се сещате, защо не хора - ние сме не човеци). Те са мрънкащи, мърморещи, вечно недоволни, оплакващи се и болно ревниви същества. И определено прибягват до физическо насилие в следствие на един от горе изредените фактори. Нещо, в което очите ми сами се увериха.

По всяка вероятност, вече се чудите къде е уловката за цялото това словоизлияние. Всъщност няма уловка. Просто се потресох изведнъж от липсата на женственост у жените и реших да го отразя. Псуват като каруцари, пият като руснаци, бият се като шампионки по бокс и изглеждат като сумисти. Да не говорим за умствения им багаж. Той просто отсъства. Сега, да не излезе, че аз се имам за много умна. Като цяло бликам от глупост,  и обикновено съм инициатор на простотии (като малка, мама съчетаваше  горе изредените в една дума – калпазанка), ама сякаш моето е на по-high level. Сиреч, по – изобретателна съм. Определено няма да има скандал на публично място. Просто ще се направя, че нищо не се е случило и ще издебна момента да лиша въпросния от любимите му обувки, примерно. Правилно, да ги открадна най-безцеремонно имам предвид и да ги размятам нагло под носа му преди да побягна с 200 км/ч. Естествено, понеже аз не съм добър спринтьор, жертвата над посегателството ми ще ме настигне, ама поне съм се посмяла доста, защото той е бягал по чорапи из квартала, не аз. И със сигурност, няма да причиня на бедната си чанта такова бедствие, като да налагам някой с нея, изпотрошавайки всичките си аксесоари и скъпа козметика вътре. Защо да го правя, като просто мога да се запозная с майка му и да си станем аверки. Така де, не ги разбирам тези жени. И въобще жените не разбирам. Имат странен начин на мислене. Един такъв – алогичен. Нерационален. И всичкото това драматизиране е тоооолкова изнервящо. Не че аз не обичам драмата. Напротив. Обичам я, ама по филмите само и в книгите (и когато аз я създавам, ама тихо!).

Заключението ми, ще бъде кратко:

Жени, бъдете жени! По-симпатични сте, като такива.