Нескритата ми лудост
4:23:00
Днеска мама ме заби. Зададе ми въпрос, който не очаквах.
Попита ме „Ани, кога стана толкова цинична?“. И понеже го изтърсвам ни в клин –
ни в ръкав, сега ще обясня как се стигна до него. Гледахме филм. От онези
симпатичните с трагичен край (на които, хайде ще си призная – поплаквам си, ама
си давам отегчен вид за пред хората). Естествено имаше лигави моменти, които ми
идват в повечко. Като пускане на хвърчила от 20 годишни и се забавляват по
детски на тях. Разбира се, нямаше как да се въздържа и да не пусна саркастична
забележка. И тогава мама ми го изтърси. Познайте какво. Нямах отговор. И се
замислих. Кога станах толкова цинична, наистина?
Мислих,
мислих и си спомних. Точно преди, може би, четири години, с удоволствие бих
застанала на мястото на онази с хвърчилото. И бих въздишала парадно от умиление,
гледайки я на 30 инчовия си екран. Кога започна това да ми се струва пошло?
Кога си помислих, че съм пораснала, като аз непрестанно твърдя, че не желая да
си пускам детството? Около мен влюбени. За капак и св. Валентин идва. Определено
съм си фенка на Винолейски (и не го казвам, защото съм сингъл. И миналата
година му бях, а си имах каишка). Та мисълта ми беше, с толкова много любов
около мен, света защо е толкова гаден? В смисъл, днеска четох един поуст (този
път в twitter) „Влюбените хора, освен че са по-красиви, са
и по-добри“. Помислих си „аз като не искам и не си разрешавам да съм влюбена,
по – лоша ли съм“? По – цинична, явно. По – грозна със сигурност не. Ама по –
лоша? Какъв е смисъла да влагаш емоция някъде, когато в 99,99% от случаите не
ти отвръщат със същото. Ако по някакво странно стечение на обстоятелствата си
попаднал в онзи 0,01%, то е временно. После или на теб ти омръзва много скоро,
или на онзи кретен по който си хлътнал. И какво става? Ми ставаш озлобен и
нещастен. Това не значи ли, че любовта те прави по – лош? Не я разбирам тая
работа с чувствата. Точно веднъж в живота ми съм си разрешавала да се влюбя.
Казваше се iPhone, не го получих и ми стана
гадно. Още се мъча да го преодолея. Честно казано, май успявам (вече съм
споменавала за магическото влияние, което ми оказват Raffaello) и все пак си беше кофти. Ставаш един такъв
отвеян, с променливи настроения и крайно непродуктивен, а понеже да бъда
непродуктивна на този етап е едно от най – лошите неща които могат да ми се
случат, как да си позволя да се влюбя в htc sensation XL, примерно? Хубаво де, въздишам си по него, ама чак
пък да се влюбя – не! По – скоро е онова неустоимо, плътско и чисто физическо
привличане (май страст му викаха), което
когато се задоволи, обикновено спира.
Оф, изгубих си мисълта… А, да говорих за моя
цинизъм и любовните трепети. Абе напоследък много разсъждавам над тях. Сякаш става
болно, такова.
Вчера, да не повярваш, си легнах на време. В
02:00 си бях вече в хоризонтално положение. Предполагам, не похърквам, понеже Т
не се е оплакала, а щеше…
Мда, твърде много социални мрежи вземах да следя
и постоянно мислите ми отхвърчат. Поуствам. Ииии… Ми и аз не знам какво, ама
надявам се да не съм чак толкова ttl freak колкото
се чувствам. Абе и да съм, дреме ми. Добре си живея със себе си. Колкото до
цинизма ми и него си го харесвам. Знае ли човек. Може някой ден съвсем да се
побъркам (с други думи – наистина, защото за, мен тия – влюбените са хаховци) и
да заобичам и някой друг освен себе си.
2 коментара
браво Ани ,мн е добро :)
ОтговорИзтриванеНе,не си луда ,просто нещата са такива и всичко се върти някъде около истината или май истината се върти някаде около нас ;)
Незнам :) или знам ли,май да ,или по скоро не
ама истината някъде там ще да е :)
от martos
mnogo dobre
ОтговорИзтриване