Тяло

 

Тяло.

Безжизнено, сиво, нереалистично провесено на връзка сезал.
Топло, треперещо в молитва за обич.

Съсухрено, старо, обвито в болка.
Копнеещо, жизнено изпълнено със страст.

Нечие убежище за скритите вопли.
Мечтано, повито с блянове.

Тяло.

Светът ми тежи.

Живот.

Изплъзва се бавно. Цвета се отдръпва от тези страни.
Изпълва те целия. Пулсиращо щастие, талази от смях.

Убива те нежно с мрачни целувки.
Танц на емоции – летиш в облаците.

Изпълнен с безсмислие и фалшиви чувства.
Прекрасно убийство, наречено дъх.
Понася те, тъй както върти те вихрушката –сърцето вълнува се, пълно е с щастие!

Живот.

Светът ми тежи.

Разум.

Изкуствен, премерени шансове и грешни решения.
Правилни пътища и в края им чакат награди от злато.

Глупава дума и студ. Оправдано бягство.
Спасение от наближаваща пропаст, чрез правилно премерени шансове.

Разум.

Светът ми тежи.

Честност.

Фалшива човечност, омразен бълвоч от думи пълни с неискреност. Съвкупност от глупаво слово, лъжи, прикрити с малки ваксини от истина.
Кристални образи, без положени маски и криви, но красиви лица залужаващи най-чистата форма на обич.

Светът ми тежи. И все пак е лек.

А знаеш ли какво не искаш?