Говори ми, без да говориш

Понякога искам да кажа толкова много, че нищо не казвам. Мълча. Ако надникнете в черновата ми ще намерите четири листа, издраскани с десетки несвързани изречения. Свободни, незавършени мисли, които се противопоставят една на друга. Не биха могли да съществуват заедно и все пак – ето ги. На този лист. Еднa до другa. В моята глава. Една до друга.

Защо пък крайностите да не правят единство? Ако ти си в единия край, а аз застана в най-отдалечената точка на другия, гърбовете ни ще се докоснат. Kраят на правата е нейната начална точка. Точка!

Често се питам „защо”. Например, защо съществувам, щом някой ден ще умра? Защо се влюбвам, защо романтичните чувства са изчерпаем ресурс? Защо искам невъзможни неща? Защо мечтая, защо пиша, защо дишам? Защо? Защо?! ЗАЩО?

Мълчанието е най-дълбокият разговор. Искам да си говорим с очи.

Защо е трудно? Защо се старая? Защо искам? Въздухът е пълен с непоносимо напрежение. Сякаш съм на изпит, който никога няма да взема, защото никога няма да свърши.

Защо?