Кой е той - постсъветският човек?
4:20:00
Две литературни проекции
Етимологията на понятието постмодерен
буквално означава, това което идва след модерното. Продължителността на
модерното време варира от Реформацията в Западна Европа до края на Втората
Световна война (от XVI до средата на XXв). Отправната точка на Модерната епоха е един от най – наситените и интересни
исторически периоди, донесъл на човечеството коренни промени в начина на живот,
знанията и откритията, които неимоверно разширяват хоризонта на европейския
човек и поставят пред неговия ум и въображение множество предизвикателства. От
друга страна, социалистическият режим, с лозунг „ум на мъдрец, душа на художник
и тяло на атлет“ и „здрав дух, здраво тяло“, позовавайки се на теорията на
Ницше за „свръх човека“ и ренесансовия човек на Да Винчи, поставя началото на
идеята за създаването на всестранно развита личност.
Като художествена литературна творба,
книгата на Борис Полевой, „Повест за истинския човек“ е образец на
идеологически възпитателен роман, въпреки документалния характер. По времето на
социалистическа Русия, литературата е често използван похват за повдигане на
духа, насаждането на вярата за „свръхчовека – комунист“ и тази книга изиграва
своята роля в това, въпреки че е преразказ на действително случили се събития.
Внушението е, че само един истински комунист е способен на такъв огромен
подвиг. Главният герой, Алексей Мересиев, е мечтател. Един съвсем обикновен
руски човек, възпитан да вярва безрезервно в идеите на Партията и в
безпределните възможности на „свободния от империалистичните окови“ човек.
Главният герой в романа е летец,
свален в гората, далеч от най – близката военна част и тежко ранен, но въпреки
това не се отказва от живота, а вкопчвайки се в него, продължава към своята
цел. Въпреки множеството перипети пред които е изправен, включително двубой с
мечка, Мересиев успява да се добере до своите и попада в болница, където губи и
двата си крака и настъпва крах на мечтите му, защото се чувства безполезен за
обществото за което се е борил. Той вярва, че като един истински комунист,
верен на своите убеждения е длъжен да се бори за Родината, а най – добрият
начин по който може да го направи е като лети и унищожава враговете. Черпейки
сили от комунистическата идеология, той се преборва с протезите, научавайки се
да върви с тях без бастун, въпреки безверието на околните и се доказва пред
множеството комисии пред които е изправен, достигайки до крайната си цел.
Отново се качва в самолета и се чувства достоен гражданин.
Това е художествено произведение,
целящо да покаже на света, че само един истински комунист е способен на такъв
подвиг. Това е документален разказ за силата на вярата. За здравия дух, в не
толкова здраво тяло. Идеята на повестта е да покаже обикновения човек, а не
героя Мересиев. Онзи редови гражданин, който може да има големи мечти, не иска
да бъде на първа страница, желае дом, семейство и деца, иска да бъде полезен на
обществото в което живее и може да постигне всичко в името на Родината. Изпъква
патриотизмът и идеята за човека като част от цялото. През социализма не е важен
отделният индивид, а целта на общността. Алексей Мересиев не е летецът герой, а
е всеки един руски гражданин, който е способен на нечовешки дела в името на
идеята.
Паралел на този разказ е излезлият
през 2006г. роман „Духless”, който се превръща в абсолютен бестселър на руския
пазар. Преизпълнена с цинизъм и душевна мръсотия, авторът Сергей Минаев ни
предоставя един достоверен образ на съвременната действителност в московското
общество. Лъскави сгради, секс, наркотици, алкохол, светски събития и фалш.
Това е света на днешния човек. Още със самото си заглавие, книгата ни разкрива
част от съдържанието си. Грозотата на човешката душа и празното съществуване,
без ценности, без морал и без желание дори за живот. Фактът, че в нито един ред
не е споменато името на главния герой, навява мисли у читателя, че авторът
говори с гласа на обществото. Книгата ни разказва за един уморен от парите и
забавленията млад мъж, отдавна престанал да вярва на хората, а дори и на себе
си. Авторът ни пренася в света на марковите изделия и лукса – дрехи, козметика,
питиета, аксесоари, мебели, списания, реклама. Героят е безмерно отдаден на
суетата и снобизма. Пребивава почти непрестанно в състояние на алкохолно и
кокаиново опиянение на възбудени сетива и остра рефлексия. Загубил дори
самоуважението си, топ мениджърът е потънал в цинизъм и разврат.
Въпреки всичката си вулгарност,
романът мислено те кара да го аплодираш с всичките си продажни мадами, готови
да ти се отдадат срещу грам кокаин в тоалетната за пет минути и за петдесет в
дома ти, според зависи какъв часовник носиш на ръката си. С онези приятели,
готови да те предадат между двете чаши уиски, срещу „две магистралки“. С
продажните партньори, забиващи ти нож в гърба срещу грам кокаин. С хора болни
от гонорея на душата, защото ти представя света точно такъв какъвто е. Объркан
и неистински и същевременно напълно реален.
Завършил Московския университет,
героят се реализира като топ мениджър – търговски директор на руския филиал на
голяма мултинационална компания. Парите, модният лукс, наркотиците и алкохола
запълват света в който живее. Единствената светлина в тунела е Юля, любимото
момиче, което го обича, макар да прозира в заблудената му душа, но потънал в
заобикалящата го бездуховност, героят бяга от нея.
В романа на Минаев се изследват
психиката и поведението на един съвременен Печорин (Лермотов – „Герои на нашето време“),
още по-циничен и по-ироничен, но също така в безпътица. Той има саркастичното
прозрение за фалша и празнотата на московския живот. Всичко е неистинско,
всичко е подменено – любовта, приятелството, семейството, езикът, бизнесът,
удоволствията - нравствената криза е всеобща. От този роман научаваме как се
прави бизнес в Москва. За светските събития, корпоративните нрави през
сатиричния поглед на автора. Не съществува бизнес етика, а вътрешният пиар е
безскрупулен. С изключение на висшия мениджънт, заплатите са ниски, персоналът
е експлоатиран и работи по стария социалистически начин – нехайно и
безотговорно.
Романът предизвиква интерес у
читателя със своята честност, въпреки граматическите грешки и грубия си език,
както се изразява автора.
В двете книги, се представят два
съвършено различни образа от различни епохи в търсене на себе си. Единият –
Алексей Мересиев – отражение на миналото и другият – младият топ мениджър –
обобщен образ на съвременния човек. Паралела между руския болшевишки комунизъм
и капитализъм от посттоталитарното време, литературата на социалистическия
реализъм и постмодерната литература произлиза от разминаванията в моралните
ценности на двата образа. Докато единият постига мечтите си заради силата на
вярата в идеята, другият пропада духовно поради същата причина. Но докато
единият се бори да е „в полза роду“, другият се бори да е в полза на себе си.
Романът „Духless” след излизането си на книжния пазар
се появява на първа страница във вестник Таймс, сравняван с романите на величия
като Набоков и Булгаков.
„„Повест за истинския човек“, казва
Веселин Йосифов, от съветския писател Борис Полевой се отнася към категорията
на неизмислените книги на книтите, които е прието да наричаме документални,
защото разказват за реално съществуващи герои“.
0 коментара