Тя part 4

-          Анджи, как е възможно при такива обстоятелства да си толкова…

-          По дяволите Даниел! Говори!

-          Добре, добре. Преди две седмици сестра ти беше тук. Нямам представа как ме е намерила и от къде знае за мен, но разпитваше за теб. Естествено, нищо не й казах, защото знам, че не искаш да я замесваш. Отпратих я.

-          И аз защо научавам чак сега?

-          Не съм свършил. Преди няколко часа, докато уреждахме нещата по състезанието, видях Лори.

-          Той пък какво е търсил там?

-          Замълчи най – после и слушай, Анжди! Та, той говореше с онзи – Ив. Добре си спомням как го заряза и знам, че не таи особено топли чувства към теб в момента. На всичкото от горе, всеки път му скъсваш задника на гонките.

-          Мислиш, че се е замесил с Лори? Това какво общо има със Сю?

-          Не мисля. Знам. Подслушах ги. Не беше много трудно да се приближа и да остана незабелязан в суматохата.

-          Лори винаги е бил непредпазлив. Твърде много си вярва. И?

-          Ив му каза, че единственото на което държиш е Сю. Упъти го до книжарничката й. Изглежда Сю е говорила и с Ив, защото той знаеше, че тя те търси.

-          Мамка му! Гадно копеле.

-          Анджи, мисля че Лори смята да навреди на Сю.

-          Сестра ми е отвлечена, Ди.

Даниел остана безмълвен. Голямото му изсечено от мускули тяло, сякаш се сви. Вдигна сивия си поглед и го втренчи в  Анджи. Очите му създаваха особено детско излъчване върху красивото лице, на фона на огромната маса на тялото му. Въпреки че Анджи беше висока 180см., той все пак стърчеше с цяла глава над нея. Като изключим глупостите с които се занимаваше, той беше страшно интелигентен, ужасно забавен и добър човек. Когато поискаше да бъде. Всъщност, май само Анджи го виждаше такъв. За останалият свят,  си беше страшничък.

-          И сега – попита Ди.

-          Сега, поне знаем чий задник ще сритаме първо. С мен ли си?