Край и разни други тестени оргазми

Странна година. Една такава, с много краища. Ама наистина. Край тук – край на това. Остри ъгли и ръбове, на които се удрям, синини. Рани няма. Само сини петна по кожата? Да. Къде от студ, къде от ударите, ама какво да правиш? Живее се. Пък и синьото е хубав цвят. Левскарски, един такъв, идеологичен, както казват. Цвят с история и религиозни носители от говежди вид. Хубави хора, демек. (Мамо, скрий си очите – ребрандирах се. Червеното си остава цвят с пет лъча во веки!)

Та, говорих за краищата. Хубаво нещо са те. Например крайчето на хляба. Ама на този, прясно изпечения, дето все още смъди от топлото. Един такъв хрупкав и сладък. Вкусът му се разлива в устата ти и сякаш пуска електрически импулси по цялото тяло. Тестена наслада. Като пица! С четири сирена. Течна експлозия от вкусове.

Този текст започна на секс да мирише, а ужким за храна говорех. Но да поговорим за секса, добре. Не, не този физическия, макар че хич не е за подценяване. Даже си е от фундаментално значение по отношение на психичното здраве, но все пак за другия секс става въпрос. Онзи в ума ти. В душата. Когато се сливаш с нещото на психоделично ниво. Например с книга или пък с личност. Някак умовете ви така се преплитат, че се превръщат в два дълги полимера, образуващи свое собствено ДНК. Естерните връзки са споделените мигове. Колкото повече са миговете, толкова по-добре се споява веригата на тоя нов, емоционален вид нуклеинова киселина.

Сега пък много нàучно стана. Ама сексът сам по себе си е размяна на генетична информация, така че не съм се отклонила много от темата. То като цяло и тема няма.

Добре де, краищата. Например краят на скала. Ама не коя да е скала, а Онази скала. Ръба на света. Дето, като погледнеш надолу и краката ти подемат свой самостоятелен танц, чиито фигури не са баш балетни. Трепериш, разбирай. Да, не се прави, че ти е хладно, шубето те е хванало и то на ужас. Ама и екстаз те обзема. Защото след края, винаги идва началото. А началото винаги е хубаво. Зависи как си го сготвиш.

Поука 1.0: Който си знае какво му е, само той си знае какво му е.

Поука 1.1: Сънят е хубаво нещо.

Поука 1.2: Стига сте ми чели поуките!

Очаквам вашето САМО ЛЕВСКИ/Да живее победата/Нито капка страх, нито крачка назад (и производни) в коментарите.

Ха-ха, много съм остроумна. Нали?