Тяло
2:08:00
Тяло.
Безжизнено, сиво, нереалистично провесено на връзка сезал.
Топло, треперещо в молитва за обич.
Съсухрено, старо, обвито в болка.
Копнеещо, жизнено изпълнено със страст.
Нечие убежище за скритите вопли.
Мечтано, повито с блянове.
Тяло.
Светът ми тежи.
Живот.
Изплъзва се бавно. Цвета се отдръпва от тези страни.
Изпълва те целия. Пулсиращо щастие, талази от смях.
Убива те нежно с мрачни целувки.
Танц на емоции – летиш в облаците.
Изпълнен с безсмислие и фалшиви чувства.
Прекрасно убийство, наречено дъх.
Понася те, тъй както върти те вихрушката –сърцето вълнува се, пълно е с щастие!
Живот.
Светът ми тежи.
Разум.
Изкуствен, премерени шансове и грешни решения.
Правилни пътища и в края им чакат награди от злато.
Глупава дума и студ. Оправдано бягство.
Спасение от наближаваща пропаст, чрез правилно премерени шансове.
Разум.
Светът ми тежи.
Честност.
Фалшива човечност, омразен бълвоч от думи пълни с неискреност.
Съвкупност от глупаво слово, лъжи, прикрити с малки ваксини от истина.
Кристални образи, без положени маски и криви, но красиви лица залужаващи
най-чистата форма на обич.
Светът ми тежи. И все пак е лек.
А знаеш ли какво не искаш?
0 коментара