Под айсберга

Напоследък все случайни въпроси ми дават тема за размисъл. Няма да споделям повода по който ми бе зададен долу посоченият, ама наистина вземах, че потънах в мисли. Та въпроса беше следният: „За какво мечтаеш?“. Не дадох отговор на питащия, но пък реших да дам на себе си. И така, това беше провокатора на днешния ми блогърски изблик.

За какво мечтая, наистина? Мислех си, че за министър – председателския пост. Да се реализирам успешно, като журналист, да получа "Пулицър". После установих, че това не са мечти. Това са целите ми. И ми стана празно, едно такова. За какво мечтая аз?

Срам ме е да си призная, ама хубаво. Всъщност, най – големият ми блян, е да живея в Света на диска (за всички онези които са чели Тери Пратчет). В частност, виждам се като щерката на Смърт – Изабела. Не ме питайте защо. Просто има нещо в това момиче, което ме кара да виждам себе си в него. Една такава, все на въпреки… Абе аз ви казвам.

Много хора не различават мечтите от целите. Целите са нещо реално и осъществимо, въпреки трудностите които срещаш по пътя. Докато мечтите… Те са си само твои. Откачени, нереалистични, неосъществими и те карат да се чувстваш добре. Вие мечтаете ли? А за какво? Сега ще ви разкрия поредната тайна. Всяка нощ, когато си легна, затварям очи и създавам образи. Толкова истински и живи, та чак си вярвам, че наистина се случва това което става непосредствено преди да заспя. И когато пиша пак се случва същото. Добре че не ви просвещавам във всичките си илюзорни простори, че тогава щяхте съвсем да ме помислите за сбъркана. Не че не сте прави, де. Има нещо не както трябва в мен и определено не се развивам правилно, ама… Харесва ми да се преструвам на загадъчна.

И така, говорех за мечтите си. Като цяло, мечта ми е да променя света към по – добро. Знам че няма да мога, ама какво ми пречи, да се пробвам да положа основите? Като за начало прокламирам Анимизъм (за все още неосведомените, с приятелите ми решихме да създадем религия в която всички се кланят на Ани. Тоест на мен. Тъй и тъй все идиоти ни управляват, ‘що да не обожествят още един? Пък и кой не обича да командори? ;D). Мечтая, мечтая… Искам! Искам свят без войни, без болести, без страдащи, БЕЗ КРАДЯЩИ ПОЛИТИЦИ, НЕЗАВИСИМА ОТ РУСИЯ И АМЕРИКА БЪЛГАРИЯ… Горе – долу, почти неосъществими неща. Като малка мечтаех да стана астроном. В последствие разбрах, че ми е нужна адски много математика и се отказах. Но пък любовта ми към звездите си тлее до днес (и тук идва момента в който се хваля, че си имам телескоп TCM  с диаметър на главното огледало 200mm, фокусно разстояние 1000mm, F/ratio: f/5 и… Спирам, ‘щото ви говоря на китайски. Малко е прашасал, ама..).

Преди няколко дни имах рожден ден. Едно пожелание обаче се открои от всички останали. Понеже отрази най – голямата ми мечта от всички. Нали ги знаете шаблонните глупости – здраве, любов и бла, бла… Наместо тия излияния, обаче, ми пожелаха просто да се влюбя аз. АЗ! Нещото, което по мои изчисления се е случвало само веднъж и беше в телефон. Да, не мога да не спомена iPhoe си. Обичам го! Какво ли е да обичаш човек повече от себе си и това да не е майка ти? Не зная, но пък искам да разбера. Добре, де, добре. Смейте се. А пък Ани, всъщност има сърце. От време на време. Те така с мечтите ми. Иска ми се да можех да чета мислите на хората. Понеже, както всяка мечта, това е невъзможно, изучавам езика на тялото. Телекинезата и тя ме привлича. Мисля че и аз я привличам, ‘щото все троша нещо. И да летя ми се ще. Усъвършенствам се. Вече почти не се случва да падам (пу, пу да не се самоурочасам) като се спъна, а това се случва почти всеки ден. Ама искам да ви кажа, че най – ме бива в телепортирането. Значи, даже Хари Потър би ми завидял на способностите. Казвам си: „Искам да отида еди си къде“. Съответно тръгвам на там, ама нали съм магьосник, та се озовавам на коренно различно и държа да отбележа – непознато място. С други думи, без гид съм загубена, даже в собствения си апартамент. Не ми е лесно да съм аз, ама и скучно не ми е. Щом всеки ден се изненадвам сама на собствената си, къде глупост, къде гениалност, „смяяятаааййй“, биха казали в Бургас. И понеже в момента е 6:55 a.m, познайте – пак не съм спала, смятам да си вдигам кльощавия задник от РС – то, че ме чакат лекции. Хайде, лек ден ви желая и слънчево време. Не знам за вас, ама на мен тези бури хич не ми харесаха J.