Occupy Wall Street се премести в Бургас по празниците

Великден. Един от най – почитаните християнски празници. И за малко да го прекарам в болницата.

Днес, 14.04.2012г. тъкмо излизам от болницата, най – накрая ме изписаха след едноседмична изолация и пълен инфомационен недостиг и ме посреща новина. И то каква. Карат си ме нашите към вкъщи в антибиотик – опиянение ( прекарах бронхопневмония в комбинация от остра алергия към какво ли не. Да не си помислите, че съм правила глупости и този път ) и минаваме през „Тройката“. Обичайният маршрут. Гледам си аз през прозореца с големи любопитни очи, а пред мен се разкрива гледка на голяма арка с надпис „Храм Св. Св. Кирил и Методий“ и нещо като палатков лагер с трибуна отпред. Питам майка ми, „какво виждат очите ми?!“, а тя с иронична усмивка ми отговаря: „искам ли да чуя коментара ти?“.

  

Не знам вие как приемате нещата, нито каква асоциация сте си направили, а още по – малко пък, знам, как аджеба  се прави репортаж, обаче в моето съзнание моментално изникна старо заглавие от вестник „Капитал“, излязло на 14.10.2011г. : „Окупирай Уолстрийт“ търси абсолютно нова политическа формула. Никаква идея нямам, защо точно това ми изкочи, обаче реших да разбера.

 В 23:00ч. преценявам, че е време да се гмурна в тълпата от „набожени“ хора. Разбира се, майка ми се пробва многократно да ме саботира и почти успява. Естествено, журналистическото в мен надделява (и дълга към домашното), та изчаквам кротко нашите да излязат. И ето ме и мен сред ордата държащи свещи. Оглеждам се. Дали под действието на антибиотиците или на въображението ми, но виждам следната картина. Стълпотворение от термити, пъплещи към мравуняка. Всеки задал команда цел, върви от точка А до точка Б, обаче сякаш няма никаква идея за причината, поради която го прави. Заглеждам се в лицата. Изразяват всичко друго, освен празнично настроение и радост. Погледите – празни. Заслушвам се в разговорите. Пари, политика, пари, обсъжда се кой как е облечен, пари, несгоди и пак пари. Никой ли няма да спомене нещо празнично? Виждам рускиня с бяла забрадка на главата си, смирено склонила поглед и припява с попа. Най – накрая нещо което да напомни за религията. И то не беше българско. Питам се „ наистина ли цари такава бездуховност тук?“. Продължавам да си пробивам път в множеството. Попа казва „Христос Воскресе“ и само аз, рускинята и още има – няма десетина човека отговарят „ Во истина Воскресе“. Сякаш никой не разбира, че този който уж сме се събрали да почетем е „възкръснал“ и тази година. Обстановката е, както се изрази един приятел, малко като на рок концерт. Църковният хор пее ли пее на голямата сцена с доста добро озвучение и както си му е реда, с големите видео стени. Сякаш всеки момент някой ще скочи от трибуната за да направи пого. Представям си куфеещи метъли и се подсмихвам.  Господин на средна възраст ме блъска и се устремява напред. Забелязвам, че кмета тъкмо си взема огън от попа, а тълпата започва да се бута настървено към огъня. Опитвам се да се отдръпна, поради съображения за сигурност (опасявам се, че мога да бъда премазана), но хората ме изтласкват все по – напред. Е, до попа не стигнах, но рускинята отзивчиво ми дава да си запаля от нея свещта. И май е единственото лице, което се усмихва от заобикалящите ме. Тръгвам към дома си, преди родителите ми да са разбрали за бягството. Това виждат очите ми.

Вече съм у дома и се опитвам да асимилирам случилото се. Визуализирам отново лицата, възпроизвеждам разговорите и се мъча да намеря вярата. Дали тази в религията или своята собствена в хората, не мога да преценя. Но ми е мъчно. Хората от Уолстрийт се борят за промяна в световната политика. Всички знаем, че няма да успеят. А и да променят нещо, едва ли ще е добро. Не че съм песимист, ама… Нали казах, че търся вярата? Пък и бас държа, че едно 90% от протестиращите нямат представа за какво точно протестират. Точно както при прословутата ACTA. И сега хората се бореха. Да си запалят свещта от попа. Обаче и те като другите не знаеха за какво им е. Просто ей така – по навик. Реалността е тъжна, комунизма е лош и с това свършва всичко.