Barbie fantasy
13:03:00
Чакаш, чакаш, а пък все не идва. Не, не
говоря за цикъла си, редовен ми е. И аз не знам какво точно чакам. Щастието? Не,
не чакам него. За да си щастлив, трябва сам да си го направиш, така че няма
какво да го чакам. Какво чакам тогава? Да ми падне нещо тежко върху главата? Naaahh…
Прекалено съм хубава, че
да си пожертвам така face – то. Ами, какво, какво, каквооо??
Лятото!
Знаете ли какво установих? Че безсмъртната
ми любов към iPhone, не е толкова безсмъртна. Не, аз не съм жена за един телефон
(оператор). И лека, по лека, започвам да мрънкам за любовник – htc
sensation XL. Оказа се,
че добрата, стара, според някои, дори вечна NOKIA, не е вечна.
Е, честно ви казвам,
ревнува ли, какво прави и аз не знам, ама сякаш на пук, държи да се разглоби на
основните си части. И то сам самичка. Батерията й и тя ме предава. Само да
звънне някой на Vivacomския ми номер. Докато сваря да вдигна, разбираш ли и нашата вече е готова да
се самоизключи. А току – що енергийният й глад е бил задоволен от зарядното. Бива
ли?
Та бях заговорила за лятото. Настроена
съм авантюристично. Слънцето стопли страните ми и на мен мгновено започнаха да
ми се правят бели, да ми се ходи на пътешествия. Не че не съм постоянно в
такова настроение, де, ама като се раззелени и желанието ми се усилва
десетократно.
Сега ще ви разкрия една своя детска
мечта. Но за да ви кажа каква е си има и предистория. Значи, като малка
пораснах изцяло в компанията на момчета. В семейството бях единственото момиче.
Имам си двама изключително красиви, с тела на Аполон и ум на Ашер Гинсберг, братовчеда (време за реклама), които бяха неизменна част от
детството ми. В комплект с тях, вървяха пистолетчета, колички, камиончета и
други такива „мъжки“ работи. В махалата пак нямаше момичета. Следователно, аз
се вълнувах от „мъжките“ работи. Имаше поне 10 момчета на улицата на която
живеех, до един на моя акъл. Или аз на техния. Така и не разбрах. С други думи,
бях си мъжкарана. Ритах топка с тях, гледахме мачове заедно, строяхме си колиби
и воювахме с джанки (искам да ви кажа, че като ви целнат със зелената граната
остава синьо за седмици). Хубави времена бяха. Обаче не ми остана време за
кукли. Ето я и мечтата ми. Винаги съм искала да си имам оригинална кукла Барби
и да си поиграя с нея. Тук се намесва и лятото. Финансово. Твърдо решена съм да
се сдобия с една такава, че да разбера, какво толкова им се прехласваха на
времето гърлите в училище. Смейте се колкото си искате, ама наистина, дори
скоро сънувах, че държа в ръцете си пластмасовата, глупавичка красавица. Краката
и ръцете й можеха да се огъват, косата й беше по – руса от перхидролена,
бургаска мутреса и вървеше с цял
гардероб дрешки за да си я преобличам, според случая. Като се събудих ми беше
толкова тъжно, че Софи я нямаше до мен (да, кръстих си я). Сега ги гледам по магазините,
някакви грозни и евтини подобия на някогашната муза на Aqua. Аз не искам от тях. Искам съвършеният прототип на перфектната
жена, излязъл на световния пазар на 9 март 1959г. Естествено, аз не искам
такава антика. Някое по – новичко моделче ала 2002г. Когато барбитата си бяха
още барбита, а не Бен – Тени.
JJJ
3 коментара
Добре, бе! Ще ти купим едно Барби та да ти мине меракът!
ОтговорИзтриванеYess бее! (sun) Кога, кога? Кога отиваме в магазина? ^^
ОтговорИзтриванеСдобивай се със мечтата ти по скоро за да ти мине меракът. Иначе може да станеш ,като мен цял живот да колекционираш разни кукли..защото видиш ли,като малка и аз израстнах сред момчета .... :
ОтговорИзтриване