Анархия? Анимизъм!

Седя си, гледам си тъпо в пространството и си мисля колко е скапано всичко. Защо пък трябва да е скапано? Не е скапано. Сама си го правиш да е скапано. Да, да, сама си го правя ама друг път. Винаги някой друг е виновен, защото просто не е логично да съм си сама виновна. Поне според моите логики, които по последни данни, разни чужди (релевантни) доводи и мнения винаги са алогични. Ама те не ме вълнуват. Ако ме развълнуват чуждите мнения, трябва да повярвам, че всъщност съм робот, ама това не е вярно, така че вярвам само на себе си. А според мен, inside me се крие все още неоткрит зъл гений.

Но е в проекция.

Точка.

ТОЧКА КАЗАХ!

Добре, точките явно нищо не значат. Ами не значат разбира се. Аз като кажа точка, тогава защо всички продължават да правят каквото си искат? В днешно време логиката значи алогизъм. И за да стигнеш до вярното решение, никога не бива да вярваш на това което виждаш, понеже винаги, АБСОЛЮТНО ВИНАГИ ти се показва това което някой друг иска да видиш. Също като при организацията. За да можеш да организираш добре нещо, на първо място, трябва да си неповторим реорганизатор. Като мен. Или пък илюминат? Не, не, илюминатщината е лоша работа, така че не ви я препоръчвам. По – добре приличайте на мен.

Пак мои изводи.

Например, всички ми казват, че колкото и да се взирам в даден предмет няма да мога да го преместя. Ама не е вярно. Миналото лято си бях седнала на двора в Созопол и се взирах в едно листо (много обичам да се заглеждам в някакви работи и да блуждая. И през ум да не ви е минало да ме питате, какви ги мъдря в подобни инертни състояния). Изведнъж духна вятър и листото се премести. И съм абсолютно убедена, че аз предизвиках вятъра, понеже вече от цяла минута си мислех, как на това листо  не му е мястото в двора, ама адски много ме мързи да стана и да го изхвърля в кофата. А метеорологичните прогнози в лично моя пространствено – времеви континуум изобщо не предвещаваха вятър. И оп! То (листото) излетя сам самичко и вече беше извън територията на двора.

Забелязвам че постоянно употребявам „аз“. Аз това, аз онова… Четох някъде, че означавало, че страдам от твърде голямо Его. Според мен и това хич не е вярно, защото преди да си редактна глупостите които пиша и да придобият що – годе смислен вид имат страшно много повторения и стилистични грешки. За доказателство, няма да си направя труда да променям това. Та говорих, че всичко е скапано и че не е скапано. И понеже АЗ съм винаги опозиция, не вярвам нито в едното, нито в другото. Значи, точно в момента адски много ми се иска една определена личност да престане да ме дразни. Обаче колкото повече ми се иска, толкова повече й се изнервям. Казва се... УПС! Без имена, забравих! Та разгледано чисто от и – аз – не – знам –  каква  гледна точка, когато много искаш да се случи нещо, то се случва. От друга страна пък, когато си мислиш, че нещо те дразни то те дразни още повече. И понеже и в двете неща вярвам, защото съм си ги самодоказала, а в момента си противоречат не им вярвам!

Преди няколко дена сънувах сън. Че един хуманоид по който си падах преди време  (Gosh knows why) е спал с друга персона, която ми се води пък близка. Като погледнеш обстоятелствата, никак не е изключено и да е истина. Или много скоро да стане истина. Та както и да е. Обектът на моите някогашни affections, ама не точно пак има вземане – даване с мен, обаче ми признава за това което е направил с другата личност. След това и двамата ми казват за своето "злодеяние" и аз се събудих заливаща се от смях, защото се замислих, какво ли значи това според Фройд. Ами , оказва се, че или ми се гледа порно, или искам да правя тройка с тях. Понеже и двете са ми еднакво противни, получих гъделичкащи спазми в корема, които пък провокираха десет минутен полу – задушаващ, абе направо до посиняване, истеричен смях. (Боже, над какви неща разсъждавам рано сутрин. Човек ще помисли, че ме вълнува – сега ще кажа една много комерсиализирана през последните години дума – екзистенцията). Та мисълта ми е – въпреки че вярвам във всички теории на Фройд и бла, бла и на тях не вярвам. Само в Грос е истината! Анархията ще спаси света! Или тачъризмът. А, не, той според мен щеше да спасява България. Абе по – съм за анархията. И без това всеки ден троша посуда. Създавам анархия вкъщи.

Ама в никакъв случай Костов! Или бесепарите. Който и да е червен или розов правителствен представител. Абе, разбрахме се – за мен да гласувате.