Абсолютна глупост или тотална гениалност?

Семейство. Това пък какво трябва да значи? Съществува ли изобщо някой, наистина способен да мисли, трезвен човек? Натъртвам на трезвен, защото определено имам чувството, че всеки употребил тази дума, без да се надсмива над нея, си е подпийнал здравата. Чувала съм какви ли не вариации на това космическо, стихийно явление и една с друга не си приличат. Ама по нищичко. Всеки класифицира и интерпретира по коренно различен начин вижданията си за "доброто" и "лошото" семейство. И никой не може да ми даде приемливо обяснение за него. Струва ми се толкова излишна дума.

Много пъти съм се замисляла над дадени думи. За звученето, за значението им. И има толкова много непотребни и неправилни такива. А уж изучаваме добре езика си в училище. Толкова добре, че между другото научаваме поне още един. 

Наскоро разсъждавах над изгрева и залеза. Не си спомням конкретна причина, обикновено такава няма. Та мисълта ми е, толкова са ненужни, като понятия. И толкова неправилно използвани в тяхната буквалност. Разгледано от чисто научна гледна точка, такива неща въобще не съществуват. Слънцето, нито залязва всяка нощ, нито пък изгрява на сутринта. То си е все там, където си е по принцип - в небето, на 150 милиона километра от малката ни синя планета, само дето ние не го виждаме. Земята се върти около оста си и при самото, това въртене, светещото небесно тяло се скрива от полезрението ни за някакви си там часове. Ето - на. Понятия, измислени от романтици, за да подсилят звученето на своите стихове. Символ в поезията, превърнал се в неразривна част от нашето съществуване, без дори да си даваме сметка, че е измислица на някой луд. 

Езикът е поредното глупаво изобретение на човека, целящо да си вгорчим сами живота. Оскар Уайлд казва "The art is useless". И си е съвсем прав. Една напълно безполезна необходимост, разкрасяваща живота, който ние - хората, доста старателно сами си загрозяваме. Същото като при езика. 

По всяка вероятност, мисли като моите, биха се родили, единствено в главата на напълно луд човек. И може би сте прави...

От друга страна, нали твърдят, че красотата се крие в простотата. А ние се стремим всичко да направим сложно. Вижте животните, например. При тях нещата се свеждат до инстинкт за оцеляване и възпроизводство. И после идва твърдението, че за да си изживееш пълноценно миговете, трябва да оставиш следа след себе си. Но какво означава това? Пълноценно, пълноценен? Не е ли поредната глупава дума? За всеки всичко е толкова различно, че езикът, примерно българският, макар и добре познат на повечето българи (защото има и изключения. Доста изключения.), става напълно неизползваем, неразбираем и безполезен, ако се пробваш да обясниш нещо, защото каквито и думи да използваш за определението си, за човека отсреща те могат да означават коренно различни неща (тук ми идва на акъла една дефиниция, но хайде ще ви я спестя). И общо взето все си оставаш неразбран. Не че има нещо лошо в цялата работа. Аз много се забавлявам, когато съм неразбрана, а това е в 99,99999...% от случаите в които се впускам в обяснения. Точно както и ти в момента нищо не схвана, търпеливи читателю, имал нервите да стигнеш до този напълно лишен от смисъл ред. Никой, никога не разбира никого. И то не защото не слуша или не иска да разбере, а защото е абсолютно невъзможно.