Здрасти. Хайде да правим секс.

Ситуация:

- Здрасти. Много си яка. Хайде да правим секс.

- Ти нормален ли си, бе?! Дори не те познавам!

- Х, приятно ми е. Хайде да правим секс.

- Изчезвай!

- Ама… Възбуждаш ме. Това говори само хубаво за теб.

- Ти си побъркан! Извратен! Перверзник!

- Не разбирам. Хубава си. Защо да не правим секс?

ПЛЯЯЯССС! (шамар)

По – различна ситуация:

- Здравей. Аз съм Х. Мога ли да повися тук, с теб?

- Амиии… Добре?

- Между другото, красива си.

- Благодаря, много мило!

*** десет минутен безсмислен разговор***

- Да пием по нещо?

- Защо не. Изглеждаш приятен, Х.

*** три часа по – късно ***

- Беше ми изключително приятно, да се запозная с прекрасна дама като теб. Кога ще те видя отново?

- Ъмм.. Всъщност, в момента съквартирантката ми я няма… Искаш ли да влезеш?

Ха! От жената по – заблудено създание има ли? Да, всички предпочитат лъжата. Или завоалираните тъпотии и недомлъвките. И въобще глупости от този род. Ама никога истината в прав текст. Никога. А тя е толкова проста. Скъпият Х, дали ще ти каже направо, че иска да те чука или първо ще ти наговори един милион тъпотии и после ще те спука от секс си е все същото. Ама понеже сме си лицемерки, естествено, че в първата ситуация няма да пуснем. И то не защото не искаме. О, напротив. Красивата ни кукличка е намокрила гащичките, още  в първата секунда в която Х й каже „искам“, пък тя си е добавила в съзнанието „да правим секс“, даже преди въпросният да е успял да го изрече на глас. Ама не. В момента в който чуе това което всъщност самата тя си е мислила, решава да се направи на недостъпна кучка, каквато далеч не е. Недостъпна имам предвид, нали…

Пък мъжете мислели за секс в 90% от времето си. Ми ние за какво си мислим, бе? Освен за обувки, да. За звездите ли? В девет от десет случая и ние мислим за същото. И го искаме по същия начин. Обаче, нали и до тоалетната като ходим, казваме, че отиваме да си пудрим носа. Все едно хората не знаят какво ще правим в действителност. Е, да, вярно е, че всеки обича романтиката. Даже най – студенокръвните, цербероподобни демонски изчадия (а. к. а жени), омекват пред шоколад и вино (аз пред Сникърс). Ама живея в прекалено циничен свят, за да си позволя да повярвам, че има нещо сакрално и чисто, освен това което нося вътре в себе си.

Имам някакво плашещо предчувствие, че някой ден ще умра, публично линчувана от феминистки.

Преди няколко месеца, някой ми беше казал, че мисля като мъж. Което хем е лошо, хем е добро, колкото за мен, толкова и за околните. Да, аз съм на мнение, че една жена, преди всичко трябва да бъде жена. И езикът ми в момента, далеч не е подходящ за една дама. Обаче женското мислене е мнооого fuck logic. Преди доста време зарязах наивността. Или поне така си мисля. Поне до някъде. Поне прогледнах от части. Поне… Да се върнем към темата, да. Та не стана нарочно. Принудена бях. И тайничко завиждам на момичетата, които най – чистосърдечно изживяват драмата си, защото те наистина не са знаели, че той няма никога повече да им звънне, след като си е свършил работата на първата среща. Или на втората. Пък аз знам в какво се забърквам, когато реша да се забъркам в нещо изобщо. Което от една страна е хубаво, защото го правя с ясно съзнание и знам за последиците. Но понякога просто женското надделява. И въпреки знанието пак съм сляпа.

И тогава какво правим?

Просто е.

Винаги е много просто.

Run bitch, run!

Как да кажа искам, когато знам какъв е отговора?