Искам

Уф, искам. Искам толкова много, та чак се сърдя сама на себе си, че си позволявам да желая така. Не е честно! Ама изобщо. Защото искам. Веднага. И ще полудея, ако не го получа веднага. Разбра ли ме? Искам. Искам всичко и то на момента.

Ябълка. Една такава зелена и сочна. Приятният й тръпчив вкус се разлива по устните и езика ми, а зъбите започват да скърцат. Освежаваща витаминна инжекция. Ммм. Устата ми се напълни със слюнка, само докато го описвам. Представете си, че всеки ден си хапвате по една такава. Наслаждавате се на киселата сладост седмица. Две. Обаче ви писва и ви се дояжда круша. От ония малките. И тях много ги обичам. Пресягате се към фруктиерата, вземате една и точно когато я поднасяте към устата си БАМ! Някой ви пляска през ръката и пак ви натиква ябълка в нея. Обичате ябълки. Обаче колкото повече ви забраняват да си похапнете и круши, толкова повече ви се прияждат и намразвате ябълките. Разбирате ли за какво ви говоря, изобщо? Както и да е, това с ябълките вече е минало. Оказа се, че и круши не искам. Даже не пожелах и да ги пробвам, след като вече ми беше разрешено.

Не знам дали ме разбирате, защото аз съвсем не се разбирам. Никаква идея нямам и какво точно искам да ви кажа. Или може би имам, но не знам как точно. Или пък знам? Да, да, зная. 

Искам! 

Дай!