От блога към блога

АЗ съм важна и ТИ ще ме чуеш!

Ъхъ. В грешка си. Голяма. Много, много голяма. Светът се върти около мен, не около теб. Не ме интересува твоят свят, за собствения си говоря. В него аз съм важна. Изживявам се като Ламята – Дракон. Не, всъщност съм разколебана. И злият Змей Горянин, също ми допада. Абе, разбрахме се. Аз командвам и съкровищата са при мен. Защо си избрах да съм дракон ли? Грам въображение ли нямаш? Не, не говоря за злато и скъпоценности. Като се замисля, точно за тях говоря. За емоционално и интелектуално богатство става въпрос. Виж за второто съм малко бедна, ама емоциите – бол. Разтърсващи, безумни, силни и цветни. Нямам представа какво правя на тоя свят, но знам точно какво искам от него. Искам всичко. Абсолютно всичко, не веднъж съм го казвала. А ти какво искаш? И ти ли като мен? Да бе. А от мен какво искаш?

Жалко. Дефинирай ми значението на точно тази дума. Не знаеш? Защо тогава я употреби? Мълчание. Винаги мълчиш. Появяваш се за кратко и после заминаваш. Живееш си. И аз. Еднакви сме. Две абсолютно идентични половинки от цялото, което никога не се събира. Ти си точно, като магарето от Шрек. Досадно, дразнещо, непоносимо, но има нещичко чаровно в него. Искаш ли да бъда твоят дракон?

Нищо не намери? Позволи ли ми да ти покажа нещо? Лесно губиш доверието. Или поне лесно загуби моето. За нищо не ми пука, обаче понякога ми пука по малко. Особено когато говоря за себе си. И то не на себе си. Трудно разказвам, но когато го правя, значи съм повярвала. И искам да разкажа пак и още. Обаче вече не слушаш. Как да продължа да говоря? Само ти говориш. От далече. Като не говориш. И аз чувам всичко. И разбирам всичко. И едновременно нищо не разбирам. Твърде много и – та станаха, нали?

Пак нищо няма да кажеш. Мълчиш си. Поне, получи ли си своя отговор?

О, мое блогче, ти винаги ме слушаш, извинявай. Върнах се. Ще продължавам да те пълня с глупости.