Нужно (без)действие

7:31:00




Почти го докосна. Отне й няколко часа за да осъзнае в колко грешна посока са тръгнали отново мислите й. Почти го докосна. Почти. Или по – скоро съзерцаваше движението на устните, застанали толкова близо до нейните, като успяваше да попие едва 70% от информацията, която се опитваше да  предаде притежателят им. Изкушение. Дяволско, дяволско изкушение. Останалите 30% и тя не осъзна къде се дянаха. Може би останаха някъде между мечтите, случайно прокрадващи се и абсолютно неканени в съзнанието. Толкова са разсейващи, понякога. Винаги. Скъсяваше разстоянието. Искаше. После нещо прищрака. Опомни се и побягна. Прибра се. Преоблече се, грабна слушалките и изчезна на някъде в тъмното. 


You Might Also Like

1 коментара

  1. Целувката е най-интимното нещо... устните са най-привличащи... а желанието да докоснеш - най-опасно! :)

    ОтговорИзтриване

Всичко за мен

Моята снимка
Ани, Анита, Кроули или едно необикновено момиче, което носи солен въздух в косите си. Музика, цвят, емоция, хаос, който създава - това е тя. Не я поглеждай в очите, ако не можеш да плуваш, особено срещу течението. Диша, за да пише и пише, за да диша, откакто познава буквите. Отраснала е с Кант и Шопенхауер в едната ръка и сестрите Бронте и Джейн Остин в другата. Колекционира стари книги, от които черпи вяра и мъдрост. Интересува се от източни учения, философия и квантова физика. Мечтае да обиколи Индия, да учи от някой гуру и да управлява йога център. Но всичко с времето си. Сега е увлечена от модата и напук на земните цветове дори понякога застава пред обектива. Момиче изключение. Овен, какво да я правиш?