Приказка за моя пръстен

За Бога, какво ти става? Никога не си била ревла, а сега цивриш като малко дете. Направо ми се повръща от всичката лиготия. Стегни се, бе, кучко! На теб не ти пука за нищо, освен за собствения ти задник, защото е яко. Защото така те кефи. Напоследък си станала The Queen Of The Drama. По принцип наистина много харесвам драмата, но това нищо не е заприличало. Загубила си лъскавото си пръстенче. И к‘во? Сякаш не можеш да си купиш ново! Какво толкова намери в тази малка лъскава сплав? People always live. Не свикна ли вече? Животът е прекрасен. Наслади му се! Освен това светът ще свърши след няколко дни така или иначе. Така разправят, поне. И ти к‘во? Ще прекараш останалото  време тръшкайки се за нещо което дори не си струва? Всичко е безплътно. Материята нищо не значи. Въпросът винаги опира до усещането. До чувството което провокира докосването на метала върху кожата ти. А конкретно този пръстен, дори не ти беше удобен. Караше безименият ти пръст да изглежда леко деформиран и ти хлопаше, защото беше прекалено голям за теб. И твърде груб. Несъвършен по един напълно съвършен начин. А ти мразиш съвършеното. Ей там е магазина. Не е трудно да си купиш нов ;)