Game of winds

20:57:00



Беше смазващо тиха нощ. И страшно топла за ноември. Някакъв нахален, сахарски циклон цял ден вдигаше полите на момичетата и нагло изгони студа. За ден. После изглежда му писна да роши косите ми. Прецени, че ще е доста по - забавно да се измокря до кости и си повика Дъжда. Но се обърка. Дойде грешното приятелче - онова студеното. Смразяващи капки пробиха кожата ми.

Циклонът се уплаши и се скри. Студът се оказа по - хитър и се върна обратно, разбойникът. Отмъстителен. Дойде с леден дъжд за подкрепление и ураганен вятър, които изгониха топлия немирник.

За какво говорех? А, да, че беше топло. Както и да е, не искам да разказвам за това. Отмина.

Разходка?


You Might Also Like

0 коментара

Всичко за мен

Моята снимка
Ани, Анита, Кроули или едно необикновено момиче, което носи солен въздух в косите си. Музика, цвят, емоция, хаос, който създава - това е тя. Не я поглеждай в очите, ако не можеш да плуваш, особено срещу течението. Диша, за да пише и пише, за да диша, откакто познава буквите. Отраснала е с Кант и Шопенхауер в едната ръка и сестрите Бронте и Джейн Остин в другата. Колекционира стари книги, от които черпи вяра и мъдрост. Интересува се от източни учения, философия и квантова физика. Мечтае да обиколи Индия, да учи от някой гуру и да управлява йога център. Но всичко с времето си. Сега е увлечена от модата и напук на земните цветове дори понякога застава пред обектива. Момиче изключение. Овен, какво да я правиш?