Тя part 2

Бягаше. Бягаше и нищо нямаше да я спре. Потъна във виелицата. Странно. Дори не усещаше щипещия, леден допир от замръзналите, бели кристалчета, шибащи безмилостно полу – голото й тяло. Нито пък напрежение от бързите движения, които правеше. Не знаеше къде отива. Не знаеше от какво се крие. Но беше убедена, че трябва да изчезне. Както всеки път.

Спря. Стоеше пред голямата къща, чиито прозорци светеха толкова ярко, че осветяваха цялата улица. Всичко светеше. Дори малкото кръгло, стъклено нещо на покрива. А сякаш бе абсолютно празна. Нито следа от движение вътре. Преди да осъзнае какво точно прави, вече беше изминала разстоянието от улицата до верандата и звънеше на вратата. Какво си мислеше? 

Обърна се, направи крачка и… Вратата се отвори. Погледна назад. Сивите очи се впиха право в нейните и не смееха да обходят тялото й. Трепереше. Беше прекарала цял час на студа, като върху себе си имаше само сутиен и черните кожени панталони. Нищо друго. И едва сега забеляза, че трепери като лист. Устните на мъжа се раздвижиха. Сякаш говореше нещо. Не разбра.

Отвори очи. Огледа се. Беше върху познатия кожен диван, облечена с неговата риза, а той стоеше в креслото отсреща и я наблюдаваше.

              ---   И сега какво? Пак ли ще избягаш?