Розов свят
4:06:00
Дали е възможно хората по улицата да
имат по – смачкани физиономии? Сякаш някой цял ден ги е ритал по муцуните и са
се разкривили до невъзможни състояния. Над всеки виси по едно черно облаче,
като онези в анимациите, хвърляйки сянка върху лицата им и постепенно се
разраства, докато не ги скрие целите. Понякога ми се иска да имам червен
флумастер в джоба си и да им нарисувам усмивки на всичките. Ама не върху
лицата. Там няма да помогне. Искам да рисувам в душите им. Ще ги напълня с
дъгички, шарени бонбони и пеперудки, и ще изтрия гадостите от съзнанията им. Ще
запечатам лошите спомени в разноцветни кутийки с големи розови панделки, а на
картичките им ще пише подарък. Като ги погледнат, ще се сещат само каква е била
поуката, а емоцията ще си остава заключена. Ще премахна жестокостта и омразата,
а на тяхно място ще посея любов. Вместо алчност ще сложа щедрост и всичко ще
бъде наред. Където стои тъгата ще положа щастието, а завистта ще бъде
погребана. Върху сивото, деца ще рисуват с пастели, а плачът ще е заместен от
смях. Грозно и смърт няма да има. Ще има само живот.
0 коментара