Из дневниците на един портиер

                Кой съм аз? Наистина ли е необходимо да се впускам в подробности? Добре, добре, ще се представя. Работя мошеник. С други думи – портиер съм. Нали не очаквахте наистина да си кажа името? През по – голямата част от времето, работата ми е скучна. Щях ли да се заобяснявам при други обстоятелства? Ама ето какво се случи снощи.

                Вече е август, лятото си заминава, а ние си имаме пияници. Много. Ама Слънчев бряг, какво да ви кажа? Един искаше да скача снощи. От шестия етаж – ненормалника му с ненормалник! И не скочи, неговата мама. Противен шибаняк. Ама то, какъв да е? Да дойде на курорт и да си размаже физиономията на грозните ни плочки. Всеки знае, че техните са по – хубави. Ама то на чужденците всичко им е по – хубаво. Кретен. Добре, че не се метна. На Янчето й беше гарантирана нервната криза, ‘щото тя щеше да го чисти. Пък тя никога не е в кондиция за чистене. А и черва, кръв, сополи… Зарежи я тая работа. На мен чиниите не ми се мият, к‘во остава за на някого мозъка. Не че щеше да има много за чистене, де. Тоя и капка нямаше. Кой ненормалник, поне с грам сиво, ще се метне от шестия? И то на нашите грозни, китайски плочки в комунистическия ни хотел?

                Как да е, преживяхме го тоя, ама след малко се показа друга звезда. Идва ня‘къв и кани колежката на танц. То омъжено момичето – отказа му. А и музика нямаше. Всичко хубаво, ама като изкара портфейла и ухилено ме заразпитва, колко ще му излезе да прекара с мен нощта… Ей т‘ва беше, честно! Не знам как не му изтървах един.

                Като съмна, установихме, че е решил да спи на открито. Що да не си полегне на сцената, нали? В бълвоча си. Аха, да започна да му се подигравам и ме информираха, че аз ще трябва да го слагам да си легне на правилното място. АЗ! Хубаво, отидох, посритах го малко, ама не мърда, животното. Спи като умрял. И да го вдигна не става. Аз дали имам 75 – 80 кила, а на тоя 300 не му мърдаха! Истински мечок! От ресторанта ми докараха чаша вода. Пръснах го малко, пак не мърда. Гледам си часовника – осем без една. Прелях го, опях го в името на сина и светия дух, па си тръгнах. Да се спасява другото пиколо. На мен ми стига толкова. И без това с чеинджа нещо не ми вървеше тая вечер…

Всички събития и лица в този разказ са реални. Точно това се случи на работното място на приятел, който не пожела да обяви публично за работния си експириънс. Ама кой го пита него, нямаше как да ви лиша :D