Vacuum Universe

Ден първи. И аз не си спомням как точно беше. Само за някакви стъпки по облаците. Изчезващи бели следи в бялото. Прах от звезди и облаци. След това тунели. Много, много тунели. Хиляди, тъмни, безкрайни и рояк от къртици, гъмжащи на всякъде. Иззад всеки ъгъл изскачат по още десет и нямат край. Вторачили невиждащ, празен поглед в неопределена посока и потъват във вакуумната среда. И аз потънах с тях на втория ден. И аз станах къртица. Потокът те завлича в бесния си вихър и те изплюва едва когато се качиш в самолета за на обратно. Дори когато си у дома и уж почиваш, вибрациите от неспирното движение се просмукват в тялото ти и не те оставят да заспиш. Нямаш време. И ти харесва да е точно такова, каквото е. Летящо.