Мелодия

Вдишваш от музиката. Всяко едно подрънкване на струните те гали по различен начин. Звуците отекват леко. Като тихо стенание под пълната луна, предизвикано от нечие докосване. Пияно. Дълбочина. Мелодията извира и се понася из въздуха за да докосне дробовете ти. Дишаш за да слушаш. Слушаш за да дишаш. Затваряш си очите. Образи. Желания. Желание. Едно. Мирише на възбуда. Опияняващ ритъм, който кара тялото ти да се движи. Оставяш се на невидимите ласки и потръпваш. Усещаш съвсем реално докосване. Настръхваш. Нечии устни се спускат по шията ти. От гърдите се откъртва тиха въздишка. Отпускаш се и се пренасяш в необятното. Стискаш силно клепачи, докато нечии ръце разкъсват ризата ти и те притискат силно до нагорещено тяло. Жадно. За теб.

                После песента свършва. Споменът отлита. Ръцете ти треперят, а очите са влажни. Дори не си усетил, кога са потекли сълзи. Грабваш плеъра и трескаво натискаш на риплей. Клепачите отново се спускат. Плътната завеса, която те връща при спомените.