Още една публикация за секс

И други блуждаещи мисли

Всъщност и когато те няма, слънцето пак си изгрява. Самичко. И дори да посрещаме изгрева заеднозаедно, то пак е самотно. Сега разбирам, че докато сме чакали блясъка, то е приветствало нашия залез. А ти залезе, нали?

Аз всъщност те пуснах още в деня в който те срещнах. Но се случи имплозия и наместо частиците да се разпръснат, свиха се и се сляха. А те бяха само две.

Хладният повей ме кара да зъзна. Не обичам студеното. Не обичам и залезите, защото с тях идва то - студеното. Но ти си хладен. И аз зъзна. Ала треперейки самичка в мъгливия здрач една истина прозира толкова ясно. Ще има и следващи изгреви. И макар да ги дочаквам сама, топлината идва за да ме прегърне и да се усмихна с нея. А щастието е всичко за което мечтая.

"Ти живееш ли изобщо?", "Как?", "С мен". 

Всъщност, аз наистина искам да си пусна хвърчило. И китайско фенерче. И да скоча с парашут. И да отида на рафтинг. И на палатка. И да се усмихвам. И да обичам. И да живея. Някой ден... Да съм... Щастлива? Но аз вече съм щастлива. Свободна съм, обичам светлината и летя. 

В крайна сметка, всичко се свежда до секса, нали? Не казвам, че бих правила секс с новия си NEXUS 4, понеже аз пиша за раздялата си с iPhone (знаете колко много го обичах - половината ми блог е посветен на него), но изхождайки от горните си мисли някак си неизбежно е да стигна и до тези. Пък и нима животът не е порно? Поетът беше казал, че всеки трябва да премине курс по забранени филмчета. От образователна гледна точка, нали...?

Патрашкова била гледала само веднъж в живота си. Очевидно, ако не искам да свърша с кофти прическа и очила с модел рамки от 2001г. и аз трябва да започна да си гледкам. А и като се замисля обективно над нещата, то освен ++ каналите, друго остава ли ми?

А Вучков е най-върлият противник на този жанр в киноиндустрията. На бас, че всяка вечер тайно лъска пред телевизора и си плаща абонамента за една година напред, да не би случайно да забрави за следващата вноска. 

Но да се придържам към темата. Най-романтичните чувства се раждат след хубаво чукане. Повтарям, чукане. Това за нежния и прочувствен (муден) секс е пълна глупост, родена от лениви дъртаци, вече неспособни да се вихрят както някога. Няма ли секс, няма чувства. А единственото истинско чувство у теб е възбуда. У теб ли казах? Прощавай. У нас. У хората. Другите сложности сами си ги измисляме, за по-интересно. Опровергаваш ли ме? Та нима има по-сладко усещане от чакането пред телефона, докато се чудиш дали ще се обади? Или пък тихият трепет, непосредствено преди да се сбъдне това което най-много желаеш? Лудият ритъм на сърцето, докато мислено си повтаряш "хайде де, целуни ме вече" на поредната среща? Любовта е възбуда. Знанието, че искаш да правиш секс точно с този човек и с никого другиго. 

Всъщност истината се крие точно в първичното. Ароматът те привлича, знаците на тялото, погледът, очертанието на устните... И нищо от онези сложности, които всеки ден си измисляме. Харесва ти първо това което виждаш и чак после това което чуваш. А понякога дори не се налага да чуеш. Заслепен си от картината, която сам си си измислил. 

Май е време да приключвам, че този посут стана прекалено дълъг. И без това едва ли си имал нервите да стигнеш до края, нали читателю.

Последен въпрос. Позна ли се? :)))