Тя - част 6: Съблазън

Тя. Коя бе тя? Загуби се в музиката. Една еднствена нота. Звук, скитащ в пространството, излязъл изпод лъка на стара цигулка. Носи се, витае. Мечтае да достигне до него. Да докосне съзнанието му и да стане неделима част от съществото му.

Тя. Тя ли? Тя е музиката. Движенията. Леко спуска пръсти по тялото си, прехапвайки устни. Плътни, червени и влажни. Ритъма е бавен. Лек, като движенията й. Косата е пръсната небрежно по раменете й. Разпиляни от вятъра едри къдрици. Очите. Толкова влажни и изкрящо зелени. Сякаш преди малко е плакала, а черният молив е леко размазан. Облеклото? Бяла мъжка риза, разкопчана, разкриваща лявото рамо и част от гърдите й. Огромна и раздърпана. Краката й – обути в черни копринени чорапи, стигащи точно до там, където ризата свършва. Краката й. Дълги, боси и съвършени.

Ароматът? Възбуждащ. Уханието на съблазън се впива дълбоко под кожата ти. Увива се около сетивата като змия и не можеш да спреш да вдишваш. Кожата? Млечно бяла, студена и мека, излъчваща греховен мирис. Такъв който те кара да искаш. Да се гърчиш от възбуда, да впиеш устни в тънката й шия, докато разкъсваш ризата. Да обходиш с пръсти вътрешната част на бедрата й, да я притиснеш до гърдите си и повече никога да не я пуснеш. Заравяш лице в косите й и вдъхваш желанието. Желаеш я.

А тя? Тя бавно поклаща таза си с ритъма. Изгаря те с погледа си и не знаеш какво да направиш. Вцепенен си и не смееш да помръднеш. Само гледаш, дишаш и потъваш. Заедно с нея. В музиката.