Из дневника на една влюбена
0:27:00
Най – накрая го срещнах. Мъжът на живота
си!
Запознахме се миналата седмица в един бар.
Не си спомням как му беше името, обаче прекарахме страхотно. На сутринта се
събудих в домът му. Станах преди него и му направих закуска. Видях, че не си е
пуснал прането, та реших да го отменя. И разхвърляно беше, викам на две – на
три да разчистя малко, та поизбърсах и праховете, пуснах прахосмукачка,
пренаредих му бюрото и гардероба, лъснах тоалетната чиния (беше с вдигнат
нагоре капак. Ужасно!), а междувременно му прерових всички чекмеджета,
шкафчета, скринове, ъгълчета и кутиите с подправки за всеки случай. Не ми беше
дал номера си, за това си призвънях, докато спеше. Като видя какво съм
направила много се развълнува! Обаче бързаше и каза, че трябва да тръгвам за да
се оправя за работа. Казах му, че не ми пречи и ще го изчакам да свърши, но той
настоя и аз се съгласих, за да не си помисли, че съм някоя обсебена откачалка.
Все пак трябва да му давам свобода, нали така?
Беше ми много трудно да взема такова
генерално решение в живота си, обаче това е единственият начин. Не мога да
живея без него. Вчера се промъкнах тайно у тях и му откраднах ключа за да си
направя дубликат и да го изненадам. Нещо не ми го даваше оная сутрин като си
тръгвах. Както и да е, нанесох се още същата вечер. Много се зарадва! От
вълнение чак припадна, та го свестявах цял час. Като се посъвзе малко побърза
да звънне на всичките си приятели за да им съобщи добрата новина. Аз жадно му
се нахвърлих за малко любовни занимания, обаче той каза, че първо иска да
съобщи лично на момчетата и аз се съгласих. Останах да го чакам в нашия дом.
Казах му да ги покани на гости, а аз през това време ще забъракам нещо вкусно.
Дойде си с някакви униформени, а той
трепереше като лист зад тях. Изглежда от вълнението пак му беше станало лошо, а
и полицаите бяха страшно груби. Казаха ми, че веднага трябва да напусна
жилището. Не е за вярване! От собствения ми дом да ме гонят! Казах им да си
гледат работата, а те се развикаха, че съм откачалка, маниачка и какво ли още
не. Щели да ме вкарват в лудница. Какви грубияни само. И отведоха бъдещия ми
съпруг. Дано го върнат до утре, че тогава е сватбата. Ще е скромна. Само аз и
той, а после ще съобщим и на близките му. На неговите, понеже аз си нямам много
свои, нали разбирате.
0 коментара