ТЯ: Част 10 - "Летаргия"

И тя изчезна. Разми се сред сиянието на слънчевия мрак. Блъскаше вълните, вместо те да блъскат нея и се изпари сред тях, тъй както се стопява морска пяна на някой си самотен бряг. 

И пристана оказа се леговище. На безпощаден змей, превъплатен в рицар. Доспехите оказаха се пясък, а синьото превърна се в сиво.

И тя почувства се ограбена. Копнежи я преследват като призраци. Далечно бъдеще. Дано е хубаво. Лятото донесе сън.

Отмина си. И иде есен.

Подари й, моля ти се, слънце.