­

За баровете, фермерството, ракията и още нещо

12:59:00



Винаги, абсолютно винаги всичко започва с "Една вечер в Барбоса". Де ще му се види краят не е ясно. Зависи от ракията.

Е, и тази не беше различна. Обичайните заподозрени на обичайната позиция и необичайно количество изпити шотове огнена течност. Абе на кратко - празнувахме си ежеседмичния рожден ден и си поразявахме кротко с гръмотевици наоколо. Нали сме под опеката на Зевс...

Та всичко беше точно, докато не се материализираха от нищото двама силно мотивирани младежа. Хвърлям кос поглед към безименния си пръст и греда. Мамка му! Забравила съм си фалшивата халка. То се е видяло - ще говоря с тях. За капак е събота - днес съм си Анита. Иначе по баровете съм Виктория.

Та на кратко - разказах им историята на живота си. Аз съм градско чадо. Живея в Бургас, а лятото си ходя на село в Созопол. Прасета освен на пържоли не съм виждала. Та нали цял живот завиждам на урбанизираните селяни, за една вечер станах фермерка. На село Равадиново си гледам две прасета - мъжко и женско. И ей така, както си ме гледате с роклята, тутакси се гмурвам в кочината за да забъркам ярмата.


Та да ви разправям, женското ми се опраси и сега си имам осем. По 100лв. едното продавам. Ей, как вървят тия прасета по баровете, не е истина! За една вечер само с три останах! Освен това - ми впечатляват се младежите! 

Фермерският живот взема, че ми хареса, та като ги вързах хубаво със свинетата, реших да помечтая още малко. Имам си три декара градина с домати и още пет бустан с дини. През това време яко развъртах фадроми и трактори - ей тъй, под наем си ги давам. Ама като им съобщих, за фермата за гъби в Садово, така се разстроиха, че не са халюцогенни, че не сварих да им кажа и за лозето. Ама няма как, то всичко наведнъж не може! 

Както и да е. До последно не вярвах, че са ми повярвали. Обаче! Три дни по-късно получавам следното съобщение в книгата с лицата: 



Малко съжалих, че съм го метнала така момчето, свестен излезе, ама по-късно разбрах. Сега искам да бягам с него зад граница. 

Извод ли? Ами ако мадама се опитва да ви продаде добитък в бара, да знаете - аз съм! 

You Might Also Like

0 коментара

Всичко за мен

Моята снимка
Ани, Анита, Кроули или едно необикновено момиче, което носи солен въздух в косите си. Музика, цвят, емоция, хаос, който създава - това е тя. Не я поглеждай в очите, ако не можеш да плуваш, особено срещу течението. Диша, за да пише и пише, за да диша, откакто познава буквите. Отраснала е с Кант и Шопенхауер в едната ръка и сестрите Бронте и Джейн Остин в другата. Колекционира стари книги, от които черпи вяра и мъдрост. Интересува се от източни учения, философия и квантова физика. Мечтае да обиколи Индия, да учи от някой гуру и да управлява йога център. Но всичко с времето си. Сега е увлечена от модата и напук на земните цветове дори понякога застава пред обектива. Момиче изключение. Овен, какво да я правиш?