Квазер

Колекционирам си спомени.

Изведнъж си припомних колко прекрасно е всичко. А бях забравила да се усмихвам, Божичко, защо? О, Господи, колко слънчев е дори дъжда! Мирисът на липов цвят изпълва ноздрите ми и отронва въздишки. От онези щастливите, изпълнени с копнежи и мечти.

Влюбена съм. Господи, колко съм влюбена в лятото и цветовете! Виждаш ли тази капчица? Толкова нежна и съвършена, събрала цялата гама на слънчевия спектър.

Аз съм квазер. Сякаш нещо ме облъчи и концентрирах всичката небесна енергия в себе си. Грея.

Колекционирам спомени.

Онези фантастични моменти, които е немислимо да бъдат забравени. О, не, грозното не съществува. Изтрих го и света ми стана различен. Красив и наситен с емоции.

Влюбена съм. Господи, колко съм влюбена в изгрева и небесния свод – преливащо синкаво в розово.