Тя - Част 14 - Започнах да те обичам, когато те напуснах

При човека, съществуването предшества същността. Светът няма смисъл отвъд този, който ние му придаваме.

„Започнах да те обичам, когато те напуснах”. И тяхната история така започна. Така и свърши.

В теб ли се влюби наистина или в образа, който сама си измисли? Вдъхновяващ, така му казваше. Преди време. Когато беше нейната сламчица щастие и тя се вкопчи, тъй както правят удавниците. И тя се давеше, наистина. В коктейл от емоции, за чиито израз не намери думи. А ужким думите са нейната сила. Написани. Неизречени. Ти си си ти. И тя е сляпа за другиго, въпреки че не спира да търси. Грешен си, неправилен избор и все пак продължава да тича към теб. Човек е. Влюби се в грешката си.  

Завивките й все още миришат на теб. Сякаш ароматът на похот се е просмукал в кожата й и тя се е превърнала в Хикс. Не й е мъчно, всъщност. В главата си беше скъсала с теб още в деня в който те срещна. Ала беше привлечена от заобикалящата те мистерия. Не те иска и все пак не може да мисли за друго. Ти си неправилен, плитък, с дух прикован на Земята, а нейният далеч е от всички обвързаности. Да, лесно й е да те пусне. Тя не чувства привързаност и няма да страда за теб. Обича те и толкова. Освободена е от своето Его, а теб това те мори. Изгубен сред страхове, прикрити зад завеса от фалшива увереност. И тя беше там. Вече не е.

Тя диша изкуство. Ти дишаш ли или още си вкопчен в логиката?