Плът и чувства

23:34:00




Саморазрушавам се и ми харесва. Красиво е да си отпадък в този упадъчен живот. Най-ярките неща се случват, когато приемеш своята нищожност и започнеш да й се наслаждаваш. Здрасти! Аре да се чукаме!

Тази вечер излязох точно с една мисъл. Един спомен. Само да се е изкъпал и си лягаме. Ще си представям него – чистото му съвършено Аз, чието име носи цвете.

Не беше.

Принципно, на интелигентния човек не му е необходимо да се къпе. Той осъзнава безсмислието на всяко едно действие и за това взема трезвото и практично решение да действа бездействайки. Напушихме се като животни, взехме някакви субстанции, колкото да се почувстваме за кратко живи и хукнахме по улиците.

Ходихме на някакво огнено шоу. Така де, аз ходих, той просто ту беше там, ту го нямаше. Ама и там да беше, пък и да не беше – все едно. Безсмислието не би могло да се обезсмисли още повече. Някакъв неориентиран младеж ми хвърляше преценяващи погледи и реших, че мога да си позволя кратко взаимодействие с друго човешко същество. Пък изглеждаше и симпатичен.

Най-добрият начин да отблъснеш някого е чрез разговор. Сякаш ме зашлеви и ме заля с кофа студена вода едновременно. Следващият кадър е вече в бара с много алкохол и ужасно много хора, които жадуваха за компанията на мършавото ми, мръсно и окъсано аз. Като че ли всеки желаеше да вкуси частица от мен, да ме изконсумира за кратко, понеже няма смелост за повече и в момента в който си подам пръста решават, че искат да ме погълнат цялата. И аз ги оставям да си мислят, че могат. Едновременно. Хората са малоумни, безхарактерни същества, особено когато си мислят, че тази вечер ще чукат. Стават маймуни и то доброволно. Способни са да ти подарят света, само го поискай правилно. Аз обаче не го искам. Единственото което желая е да чувствам, да усещам, да се накарам да дишам с всяка фибра в тялото си и да изживея мига пълноценно. Тялото ми се огъва и усуква под звуците на музиката, а „публиката ми” ме гледа като омагьосана. Колкото по-голяма конкуренция им създаваш, толкова по-настървени стават. Борят се за вниманието на пчелата майка, която тази вечер, явно бях аз.

Хората се чувстват странно привлечени от теб, когато им изкрещиш в лицата „Нищожества! И аз като вас!”. Мотивират се да ти докажат, колко много грешиш с всичките тези безсмислени мисли и в крайна сметка засвидетелстват точно обратното. Те остават малоумни, хранейки своето его и обвързвайки се с още повече привързаности, неспособни да осъзнаят, че единственият начин да живееш наистина е да умъртвиш всяка надежда, всяко желание и всяко очакване.



You Might Also Like

0 коментара

Всичко за мен

Моята снимка
Ани, Анита, Кроули или едно необикновено момиче, което носи солен въздух в косите си. Музика, цвят, емоция, хаос, който създава - това е тя. Не я поглеждай в очите, ако не можеш да плуваш, особено срещу течението. Диша, за да пише и пише, за да диша, откакто познава буквите. Отраснала е с Кант и Шопенхауер в едната ръка и сестрите Бронте и Джейн Остин в другата. Колекционира стари книги, от които черпи вяра и мъдрост. Интересува се от източни учения, философия и квантова физика. Мечтае да обиколи Индия, да учи от някой гуру и да управлява йога център. Но всичко с времето си. Сега е увлечена от модата и напук на земните цветове дори понякога застава пред обектива. Момиче изключение. Овен, какво да я правиш?