Плът и чувства
23:34:00
Саморазрушавам се и ми харесва. Красиво е да си отпадък в
този упадъчен живот. Най-ярките неща се случват, когато приемеш своята
нищожност и започнеш да й се наслаждаваш. Здрасти! Аре да се чукаме!
Тази вечер излязох точно с една мисъл. Един спомен. Само да
се е изкъпал и си лягаме. Ще си представям него – чистото му съвършено Аз,
чието име носи цвете.
Не беше.
Принципно, на интелигентния човек не му е необходимо да се
къпе. Той осъзнава безсмислието на всяко едно действие и за това взема трезвото
и практично решение да действа бездействайки. Напушихме се като животни, взехме
някакви субстанции, колкото да се почувстваме за кратко живи и хукнахме по
улиците.
Ходихме на някакво огнено шоу. Така де, аз ходих, той просто
ту беше там, ту го нямаше. Ама и там да беше, пък и да не беше – все едно.
Безсмислието не би могло да се обезсмисли още повече. Някакъв неориентиран
младеж ми хвърляше преценяващи погледи и реших, че мога да си позволя кратко
взаимодействие с друго човешко същество. Пък изглеждаше и симпатичен.
Най-добрият начин да отблъснеш някого е чрез разговор. Сякаш
ме зашлеви и ме заля с кофа студена вода едновременно. Следващият кадър е вече
в бара с много алкохол и ужасно много хора, които жадуваха за компанията на
мършавото ми, мръсно и окъсано аз. Като че ли всеки желаеше да вкуси частица от
мен, да ме изконсумира за кратко, понеже няма смелост за повече и в момента в
който си подам пръста решават, че искат да ме погълнат цялата. И аз ги оставям
да си мислят, че могат. Едновременно. Хората са малоумни, безхарактерни
същества, особено когато си мислят, че тази вечер ще чукат. Стават маймуни и то
доброволно. Способни са да ти подарят света, само го поискай правилно. Аз обаче
не го искам. Единственото което желая е да чувствам, да усещам, да се накарам
да дишам с всяка фибра в тялото си и да изживея мига пълноценно. Тялото ми се
огъва и усуква под звуците на музиката, а „публиката ми” ме гледа като
омагьосана. Колкото по-голяма конкуренция им създаваш, толкова по-настървени
стават. Борят се за вниманието на пчелата майка, която тази вечер, явно бях аз.
Хората се чувстват странно привлечени от теб, когато им
изкрещиш в лицата „Нищожества! И аз като вас!”. Мотивират се да ти докажат,
колко много грешиш с всичките тези безсмислени мисли и в крайна сметка засвидетелстват
точно обратното. Те остават малоумни, хранейки своето его и обвързвайки се с
още повече привързаности, неспособни да осъзнаят, че единственият начин да
живееш наистина е да умъртвиш всяка надежда, всяко желание и всяко очакване.
0 коментара